Доцент, доктор, завършил философия с профил социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи в областта на етиката, политологията, етнологията и религиологията. Автор на 11 монографии и книги (3 в съавторство), както и на повече от 160 научно-теоретически студии, брошури и статии. Завеждащ секция в Центъра за исторически и политологически изследвания.

ЛЕВИТЕ ПРОЕКТИ ПРЕД ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ПОСТМОДЕРНИЯ СВЯТ

Брой 6-7, Юни-Юли 2006
(Продъжение от миналия брой)

Модерността прокламира, разчита и толерира труда и дълга, докато Постмодерността залага на и явно фаворизира знанието и удоволствието от преживяното. Първата е по-скоро ригористична и морализаторски настроена, докато втората акцентира на естетизма и интроспективния психологизъм. Модерността постулира идеи и технологии за образованието като предмостие и в служба на трудовата или социалната реализация на човека, което следва да е институционално обусловено, функционализирано и темпорално стриктно дефинирано. В него има съответно ясно прокламирана и санкционирана йерархизация между обучаващи и обучавани. За Постмодерността образованието придобива по-други значения и различни - пожизнени, безсрочни - валидизации или валенции в човешкия живот. Професионализмът на обучаващите и преподавателите е поставен под непрестанен и всекидневен огън на “конкуренцията” от различни посоки (средства за масова информация, високи технологии, достъп до знанието чрез Интернет, свобода на комуникациите и т.н.). Това налага перманентни реформи в сферата на просветата и образованието, въвеждане на високите технологии в тях. “Отвореният свят” и свободното движение на хора, професионално дефинирани кадри обуславят нуждата от единни (наддържавни) стандарти в просветата, образованието, обучението, квалификацията и специализацията....


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор