ЛАТИНОАМЕРИКАНСКАТА ПЕРСПЕКТИВА

Брой 11, Ноември 2006
“Лявата вълна”, заляла земите южно от Рио Браво, е само повърхностен етикет. Същината на процеса е в изкристализирането на нов тип регионална интеграция, подчинена на социални ангажименти и контрастираща с пазарната вакханалия из останалия свят

“Лявата вълна в Латинска Америка” вече стана нарицателно. И как не, след като за момента анонсирани като в една или друга степен леви лидери управляват Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Куба, Никарагуа, Уругвай, Чили. На път да се строи в същата редичка е и Еквадор. Само в три от гласувалите за президенти през 2006-а латиноамерикански страни – Колумбия, Мексико и Перу – представителите на тази тенденция не успяха да се наложат. Просто в Колумбия през последния половин век левицата е предпочитала да се доказва в планината, а не край урните. В Мексико резултатът от вота бе крайно съмнителен с онези 0,57% разлика между кандидатите. А в Перу “крайнолевият” претендент загуби от бивш президент, вече управлявал с ореола на “умерено ляв”. Същественото разминаване между двамата бе главно в отношението им към Съединените щати и предлаганата от тях Общоамериканска зона за свободна търговия, известна с испанската абревиатура ALCA.

Победителят Алан Гарсия се обяви “за” ALCA. А загубилият Олянта Умала декларира, че е “против”. И подкрепи ALBA – лансираната от венецуелския президент Уго Чавес Боливарска...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #5 Начо Папазов 2007-02-05 13:56
Добра статия по принцп.Очевидно авторката е и симпатизант на Кастро и негови-те приятели по света и особенно на южноамерикански я континент. Но г-жа Къдри-нова не спомнава зеа репресиите на кубинския комунистически режим. Все пак много редови кубинци искат да избягат от острова на свободата- както се нарича Куба. Разбира се има и кубинци които седят зад лидера си. Но броя на желаещи-те промяна расте. Друг е въпросът че опозицията на Фидел не е обединена. Има различни възгледи за това как да се извърши промяната.Според някои трябва бър-за и радикална промяна към демокрация и либерализъм според други промяната трябва да е по-социална. Някои искат Куба да е лиерална държава други виждат Куба като социална държава подобно на Германия Швеция или Венецуела. Но всички те искат смяна на режима наФидел. Всшчки искат демокрация.Освен това мисля че тази яростна антиамериканска истерия която е обхванала страни като Куба Венецу-ела Бразилия иБоливия трабва да се преодолее. Никой не отрича правото на тези и други държави да имат свой път на развитие но яростния антиамериканизъ м може да им донесе неприятни последици. Все пак Във венецуела бе направен опит за военен преврат срещу Чавес този опит се провали но един следващ опит може и да успее. Деиствията на Моралес в Боливия са смесица от социална политика и покро-вителство на дрогата. Именно покровителствот о на дрогата компрометира самия Мо-ралес. Все пак наркоманията е проблем в много страни в Европа Азия и в САЩ а Боливииският президент и ...
Цитиране
 
 
0 #4 without2288@novovreme.com 2006-12-06 01:23
without2288@nov ovreme.com
Цитиране
 
 
0 #3 the1894@novovreme.com 2006-12-06 01:02
Цитиране
 
 
0 #2 123 2006-11-29 15:21
hubawa statia
Цитиране
 
 
0 #1 zorro 2006-11-29 09:39
Viva la revolution latinoamericana !
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор