ИЗТОЧНА ЕВРОПА СЛЕД СТАЛИН (1953-1965)

Брой 11, Ноември 2006
Въпреки триумфалната победа на Антихитлеристката коалиция над фашизма и националсоциализма във Втората световна война, първите следвоенни години се оказват едни от най-мрачните мирни години на ХХ в. Това е времето, когато вместо да се осъществи предчувствието за свобода (изразено от Борис Пастернак в заключението на “Доктор Живаго”) става нещо друго – настъпва времето на подозрителност, вътрешнополитическо и глобално противопоставяне, наречено Студена война.

След краткотраен преходен период, получил тафтологичното название “народна демокрация” , за източноевропейските народи идват годините на сталинизма, на масови репресии срещу всички, които си позволяват да изразят и най-малкото съмнение в наложената отвън система. Светът също изживява дълбока криза: в Съветския съюз нахлува новата репресивна вълна, в Съединените щати – маккартизмът търси и изобличава реални и мними “комунистически” подривни елементи, като поставя под въпрос традиционния либерализъм, а Западна Европа се бори с тежките морални и икономически последици от войната. За следвоенна Източна Европа репресиите са най-яркият образ, към него обаче трябва да се прибавят и социално-икономическите преобразования, с които новите комунистически власти повтарят съветския път на ускорена модернизация, дори и там, където няма нужда от такава (в Чехословакия или ГДР).


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор