Юрий Борисов е доктор по философия. Работил е като учител, университетски преподавател (1980-1990), народен представител (1991-1997), председател на Комисията по образование и наука на 37-то Народно събрание, политически наблюдател на в. “Земя”, изпълнителен директор и първи зам.- главен редактор на в. “Дума”.

Главен редактор на сп. “Ново време” и на българското издание на “Le Monde diplomatique”.

 

ДЕЦАТА НА ДОН КИХОТ

Брой 1, Януари 2007

Посвещавам тези редове на двамата „жители“ на кв. „Бъкстон“, София — ядрения физик Тихомир и нехранимайкото Киро, хора с различни биографии, които си приличаха по три неща: бяха без дом, препитаваха се от отпадъците на нормалните хора и намериха смъртта си в шишета с некачествен алкохол.

През нощта на 15 срещу 16 декември м.г. жителите на Париж са свидетели на необичайна за зимата демонстрация. По протежение на оживения канал Сен Мартен една нова организация разпъва над 200 палатки в знак на солидарност с бездомните. Поканени са нормалните граждани с нормални жилища да споделят за по няколко нощи ежедневието на хората без дом. Инициативата се подема в редица големи градове на Франция — Лион, Тулуза, Лил, Бордо, Страсбург. Организацията се казва „Децата на Дон Кихот“. Неин вдъхновител и учредител е Огюстен Льогран, юрист и филмов актьор. На 23 октомври той напуска дома си с камера и 20 евро в джоба и шест седмици живее в кашони по улиците на Париж.

Акцията буди всякакви чувства — от екзалтация до насмешка. Насмешката е обяснима — няма общество без хора зад борда. Няма богатство без мизерия. Няма дами и джентълмени без неудачници. Какво искат тези „Деца на Дон Кихот“? И какво си въобразяват, че ще постигнат? Още чрез своето име „Децата“ си признават утопията. Те посочват с пръст Злото, но знаят, че когато хвърлят...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор