ДИАЛОГ И ТОЛЕРАНТНОСТ В ПОЛИТИКАТА - втора част
| Брой 3, Март 2007 |
Диалогът и толерантността трябва да са иманентни характеристики на всяко истинско ляво мислене
Ляво мислене и действие, които редуцират или елиминират диалога и толерантността, не са нормални, пълноценни, истински и завършени. Като продукт и инструмент на хуманистичен етос, всяко ляво мислене и действие трябва по свой начин и със своя принос да дава простор за формиране, утвърждаване и развитие на диалога и толерантността. Иначе по същество е дезавуирана, бламирана или взривена тяхната ценностна база, ориентация и ангажираност. Тъкмо защото в дълбинната основа на всеки истински, нормален и пълноценен диалог се спотайват и развихрят ценности като свободата и справедливостта. Аксиома е, че за да бъдеш истински диалогичен с различния, другия и особено с чуждия политически опонент следва не само да притежаваш, но и правомерно да използваш свободата. При това свободата трябва да се разпределя и тълкува по посока и на двете страни, които участват в диалога. Не може да изискваш свобода за своите и същевременно да провокираш или прокламираш несвобода за чуждите идеи, мнения, оценки и позиции....
Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.
Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!
Ляво мислене и действие, които редуцират или елиминират диалога и толерантността, не са нормални, пълноценни, истински и завършени. Като продукт и инструмент на хуманистичен етос, всяко ляво мислене и действие трябва по свой начин и със своя принос да дава простор за формиране, утвърждаване и развитие на диалога и толерантността. Иначе по същество е дезавуирана, бламирана или взривена тяхната ценностна база, ориентация и ангажираност. Тъкмо защото в дълбинната основа на всеки истински, нормален и пълноценен диалог се спотайват и развихрят ценности като свободата и справедливостта. Аксиома е, че за да бъдеш истински диалогичен с различния, другия и особено с чуждия политически опонент следва не само да притежаваш, но и правомерно да използваш свободата. При това свободата трябва да се разпределя и тълкува по посока и на двете страни, които участват в диалога. Не може да изискваш свобода за своите и същевременно да провокираш или прокламираш несвобода за чуждите идеи, мнения, оценки и позиции....
Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.
Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!
<< Обратно в броя >>
