Дали междинните избори в САЩ през ноември 2006 г. бяха епично политическо клане, или рутинно сбиване в средата на мандата? В седмицата след победата на демократите майсторите на партизанския политически имидж изказаха мнения, противоречиви като героите от "Рашомон", известния релативистичен филм на Куросава за изнасилване и смърт. От страна на либералите Боб Хърбърт в рубриката си в "Ню Йорк Таймс" изпадна във възторг, че "на предизвиканата от страх аномалия - ерата "Джордж У. Буш", й остава само да поеме сетния си дъх". Пол Уолдман ("Балтимор Сън обяви "голяма крачка в левия поход на нацията", а Джордж Лейкоф (CommonDreams.org) отпразнува победата на "прогресивните ценности и на "фактически точната, базирана на ценностите конструкция" (каквото и да означава това)(1). От страна на добрата стара партия - републиканците, Лорънс Кудлоу от "Нашънъл Ревю"отказа да приеме дори и очевидните петна кръв по стъпалата на Конгреса: "Погледнете победите на "Сините кучета" (консервативно настроените демократи - бел. пр.) и пораженията на либерално настроените консерватори от Североизтока. Промяната в Камарата може да се окаже победа за консерваторите, не за либералите". Уилям Сафайър, макар и отвратен, че пропадналата левица най-накрая е спечелила избори, омаловажава резултата, определяйки го като "умерена загуба в средата на мандата" (2) .

ДЕМОКРАТИТЕ СЛЕД НОЕМВРИ <i>(Междинните избори в САЩ през ноември 2006 г. - епично политическо клане или рутинно сбиване в средата на мандата)</i>

Бр.4, Април 2007
I. Победата и нейните неволи

Сафайър обаче прекалява. Макар победата на демократите от 2006 да не беше като пороя, отприщен през 1994 г. от Нют Гингрич, Дик Арми и Том Дилей (виж Таблица 1), тя е всичко друго, но не и "умерен" резултат. Въпреки че икономиката - класическа мишена на опозицията при междинните избори, беше сравнително слабо застъпена в предизборната кампания, демократите успяха да спечелят мнозинство в Камарата (най-жестокото изборно "клане" над републиканците от 1974 г. насам) и да си върнат Сената с едно място преднина. Всъщност, Сенатът се сдоби с първия си самопровъзгласил се "социалист" - Бърни Сандърс от Вермонт, независим, който се съюзява с демократите.

За първи път в историята демократите не загубиха нито едно от своите или от освободените места в Камарата. Независимите гласоподаватели (26 процента от електората) се преляха към тях в съотношение почти две към едно - "най-голямата разлика от първия екзит пол, през 1976 година (3), насам." С най-силното в американската история женско лидерство в надпреварата за Камарата те печелят преднина сред жените - 55 на сто към 45 за републиканците. По-изненадващ обаче е фактът, че успяха да намалят и фамозната преднина на републиканците сред белите мъже до 53 процента (4) (в състезанието за Камарата през 1994 г. имаха главозамайващите 63 на сто.) Според ветерана социолог Станли Грийнбърг един от...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор