Юрий Борисов е доктор по философия. Работил е като учител, университетски преподавател (1980-1990), народен представител (1991-1997), председател на Комисията по образование и наука на 37-то Народно събрание, политически наблюдател на в. “Земя”, изпълнителен директор и първи зам.- главен редактор на в. “Дума”.

Главен редактор на сп. “Ново време” и на българското издание на “Le Monde diplomatique”.

 

КРЪВОКУПУВАНЕ И ВОТОДАРЯВАНЕ

Брой 11 Ноември 2007

Местните избори, които приключиха през ноември, ще бъдат запомнени преди всичко с медийния шум, вдигнат около темата “купуване на гласове”.

Този “позор за демокрацията” стана герой на десетки репортажи, анализи и интервюта. Депутати се мобилизираха, за да излеят своята емоционална и мисловна енергия върху изявлението на Доган, че всъщност купуването на гласове е нормално европейско явление. После се развихри интелектуален тълкувателен спор, дали е казал “явление” или “практика”. А в. “Труд” предложи в полза на мислещия българин цяла страница тълкуване каква е разликата между едното и другото.

На едно теоретично списание, каквото е “Ново време”, му приляга да попита: какво в нашето модерно, проевропейско и проатлантическо общество не се купува и не се продава? Дали поне един възмутен гражданин или политик може да посочи поне едно нещо, което да е вън от любимия ни пазар? Стига да имам пари мога да си купя: бъбрек, малолетна плът, робиня, бияч или килър за конкурента, общински съветник или депутат, разрешително за строеж в национален парк, диплома за висше образование и т.н. Всъщност има ли нещо, което да не мога да си купя? Да поставим въпроса обратно – има ли нещо, което притежаваме, което за някого е стойностно и което да не можем да продадем? Всеки, който е минавал покрай Националния център по хематология...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор