МЕЖДУ СЦИЛА И ХАРИБДА

Брой 11 Ноември 2007
ТОДОР ЖИВКОВ ПРИ ПОСЛЕДНАТА СИ СРЕЩА С ГОРБАЧОВ

През своите над три десетилетия на власт Тодор Живков има възможност да докаже политическите си качества, а най-важното сред тях се оказва умението му да се приспособява към всеки следващ съветски генерален секретар. С разнообразни политически и неполитически средства Живков неизменно се представя като най-близкия до СССР източноевропейски лидер: това той прави пред Никита Хрушчов, на когото до голяма степен дължи издигането си, пред Леонид Брежнев, когото трикратно обявява за “Герой на НРБ”, пред Юрий Андропов и Константин Черненко, с които по обективни причини контактува съвсем кратко. Но най-голямото предизвикателство за Живков като политик настъпва, когато през март 1985 г. в Москва задухват реформаторски ветрове, пуснати на воля от новия генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов.

През първите няколко месеца след избирането на Горбачов начело на КПСС, а оттам и на СССР, Живков изразява своята радост от младостта и реформаторския плам на новия съветски лидер, тъй като той самият отдавна е убеден в необходимостта от дълбоки промени. В “розовия” период от контактите между двамата лидери от позицията на богатия си политически опит Живков си позволява да дава съвети на Горбачов. Покровителственият тон на Живков обаче има обратен ефект и през 1987 г. неминуемо се стига до скрит...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор