ЗА НОВАТА ПРОГРАМА – ШИРОКА ДИСКУСИЯ ЗА СОЦИАЛНА БЪЛГАРИЯ

През последната година и половина работата по новата програма на партията бе забавена поради трите последователни изборни кампании – за президент на Републиката, за членове на Европарламента и за органите на местно самоуправление. Вниманието трябваше изцяло да се съсредоточи към успех на изборите в условията на все по-сложна политическа обстановка.

Сега обаче ни предстои с удвоено внимание да се заемем с обсъждането и разработката на новия програмен документ. Тази необходимост произтича от неотложната потребност, която днес обществото ни изпитва за виждане за перспектива - накъде по-нататък да се развива България, как страната ни да се превръща във все по-сигурен и желан дом за всички свои граждани в глобалната ера.

Всяка партия, която днес претендира за свое място в политическия живот, е изправена пред предизвикателството да даде своя отговор на този въпрос на въпросите. С особена сила това важи по отношение на Българската социалистическа партия, която винаги е заявявала стремежа си да предлага ясни програмни отговори за проблемите на обществото и гражданите.

На 24 март 2007 г. Висшият съвет на партията утвърди Тезиси за структурата и съдържанието на нова Програма на БСП, които да бъдат и основен материал за провеждане на дискусии в различните партийни форуми. На 30 ноември миналата година Централният дискусионен клуб „Димитър Благоев” проведе широко представителна и достатъчно остро критична дискусия на тема „Актуални въпроси на програмното и уставното развитие на БСП”.

Преди да се спрем на три от основните тези, лансирани в хода на дискусията, си заслужава да подчертаем връзката на програмната разработка с работата по новия Устав на партията, който трябва да се обсъди и да се приеме още до средата на тази година на ново заседание на 46-ия конгрес. Първият раздел на новия уставен документ, съгласно разработената концепция, следва да обединява в едно постановките за същността, ценностите, целите и политиката на партията – изискване, чието изпълнение очевидно пряко ще зависи от отговорите, които програмната дискусия ще съумее да формулира.

И така, първото съждение, което прозвуча на заседанието в края на ноември м.г., бе, че не само не е необходимо, но не е и възможно БСП да се заеме с разработката на нов програмен документ на сегашния (исторически) етап. С основния аргумент, че днес липсва социален проект за развитие на съвременното общество не само у нас, но и сред всички европейски и други леви партии.

Нещо повече, що се отнася до БСП, съгласно този възглед за нея е двойно по-трудно изпълнението на нова програмна разработка, защото тя на практика твърде много се е отдалечила от левите решения на различни въпроси. От действията на БСП, независимо че тя би трябвало да бъде лява партия, това „много не личи”.

Вторият принципен въпрос, поставен в хода на дискусията, се свежда до тезата, че на сегашния етап на БСП е нужна преди всичко нова политика, а не нова програма – политика, която да предлага принципни политически решения по такива възлови проблеми като например бедността и образованието, инфраструктурата и технологичната модернизация. Същевременно такава политика да предлага и решения за цялостната модернизация на страната, нова визия за развитието на България като член на Европейския съюз.

Като ядро на нашата нова програма защитниците на тази теза сочат формулирането на лявата алтернатива за осъществяване на слединдустриално развитие на България, т.е. предлагане на решения за националните проблеми на страната от позициите на такава лява алтернатива. Да се дава отговор на въпроса дали за две-три десетилетия ще бъде възможно да се поставят основите за слединдустриално общество в България или не.

И на трето място, в тази кратка рекапитулация на само някои от най-определящите за по-нататъшната работа въпроси е нужно да отбележим прозвучалото разбиране, че ние не можем да направим пълноценна програма, ако не отчитаме, че основните проблеми на обществата днес не могат да бъдат решавани, без част от тези решения да се отнесат на глобално равнище. Изправени сме пред императивното изискване за нов интернационализъм, тъй като, ако се затворим само в национални рамки, няма да отчетем основни аспекти на глобализацията, като например изключителната подвижност не просто на международния капитал, а преди всичко на спекулативния.

Съгласно това разбиране в интернационален контекст трябва да бъдат разработени достатъчно подробно в програмен аспект въпросите за отношението ни към различните форми на собственост, към бюджетната и данъчната политика. За да не се окаже, че БСП по същество служи като параван за провеждане на друг тип политика, неотговаряща на нейната ценностна и идейна същност е нужно без повече отлагане да се скъса с отбягването на тези въпроси, да се пристъпи към изработване на ясна ценностна ориентация, която да ръководи действията ни на практика.


Общото разбиране, застъпено и от защитниците на посочените позиции, и на практика от всички други изказали се, е, че за изясняване на целия кръг въпроси около програмните търсения е наложително провеждането на широка общопартийна дискусия, каквото всъщност е и решението на 46-ия конгрес по въпроса за разработката на нова програма. Всъщност тази наложителна необходимост е безспорна и очевидна, като не си струва да се хабят време и аргументи за постоянното й обосноваване.

Онова, което е нужно обаче, е в дискусиите реално да се участва, а не просто да се апелира да ги има - като се започне от обсъжданията на партийните конгреси в пленарните заседания и съответните комисии, на заседанията на Висшия съвет и на Комисията за разработка на нова програма, в различните общопартийни дискусионни форуми. Защото дискусия има, когато не само заявяваш собствените си разбирания, но си и готов да изслушаш друго мнение и да се постараеш да го коментираш.

И по трите скицирани по-горе виждания е необходимо сериозно осмисляне и критична преценка. Така например по въпроса дали въобще е възможна лявоориентирана програмна разработка, днес следва да отчетем, че точно на сегашния етап особено се засилват програмните търсения, и то не само на европейските леви партии.

И германските социалдемократи, и френските социалисти, а и всички леви формации не само в Европа са заставени да търсят принципни програмни опорни точки за алтернатива на световните реалности, които някои последни изследвания наричат „суперкапитализъм”. Гибелните последици, които тази система на глобални отношения генерира и за климата, и за самите устои на една демократична политическа система, и в крайна сметка – за достойния живот на съвременния човек, не позволяват оставането в пасивно бездействие именно на полето на сблъсъка на идеи и програми, просто защото хората търсят отговори на днешния и утрешния си ден сега.

Що се отнася до нуждата от нова лява политика, то призивите за нея ще си останат кухи фрази, без да сме наясно за съвременния смисъл на основните ценности на левицата, както и за адекватното им пресъздаване в съвременен програмен документ. Нещо повече – без да си даваме обективна сметка за реалното равнище на развитие на България, за приоритетните за страната задачи на конкретния исторически етап, на който се намира, апелите просто за лява политика на практика звучат като бягство от обективна преценка на възможното и от конкретни отговори със социална насоченост, като всъщност оставят полето на практическите решения в ръцете на и без това достатъчно агресивните либертарианци от различни разновидности.

И що се отнася до глобалния контекст – да, разбира се, не ще и дума, че национално затворените решения са си мъртвородени и не си струва да се хвърлят усилия за работа по такива. Но именно в това е съвременното предизвикателство пред нас: разработвайки програмата си за социална България, едновременно с това да работим за социална Европа – в това число и чрез активно включване в програмната работа на европейските социалисти!

Тъй че нека вече се откажем от изчакването и снишаването пред въпросите и проблемите, както и от периодичните подканяния, че следва да се заемем с обсъждането и решаването им. Нашите членове и симпатизанти, както и дори недобронамерените към нас граждани, искат да чуят нашите оценки и предложения, нашата идея за България на ХХІ век.

Нека се окажем достойни за предизвикателството.