На проведените през февруари 2008 г. избори във федералните провинции Хесен, Долна Саксония и Хамбург се потвърди възходът на новата Лява партия на Оскар Лафонтен и Лотар Биски във ФРГ. И в трите федерални провинции на територията на Западна Германия още с първото си участие в избори в локалните парламенти влязоха представители на този нов социален проект и силно объркаха сметките на досегашните етаблирани партии. Впечатление прави, че на тези избори с изключение на социалдемократите в Хесен, ръководени от г-жа Ипсиланти, представителка на лявото крило в ГСДП, останалите партии претърпяха сериозни загуби. Най-тежък е сривът на християндемократите в Хесен - с 13%. Тяхната дясна изборна пропаганда бе изградена върху ксенофобски популизъм, който отблъсна голяма част от гласоподавателите и Християндемократическия съюз, който имаше пълно мнозинство на предишните избори падна до нищожната преднина от само 0,1% спрямо социалдемократите. В момента десните формации в тази провинция дори не са в състояние да сформират и коалиционно правителство, защото мнозинството от гражданите гласуваха в ляво от тях. Но въпреки че социалдемократите, партията на „Зелените” и новата Левица въз основа на изборните резултати биха могли без проблем да съставят управляваща коалиция, ГСДП, ръководена от самоопределилата се за ляв социалдемократ госпожа Ипсиланти, отказва да сформира правителство с участието на партията на „Левицата”. По този непонятен начин социалдемократите проиграват гласуваното им доверие и изкривяват волята на избирателите.
Във връзка с това развитие на събитията след конгреса на ГСДП в Хамбург предлагаме на българския читател анализа на Кристоф Зайлс от ежеседмичника „Die Zeit” на бившия социалдемократически канцлер на Германия Хелмут Шмид.
Иван Аладжов

Кристоф Зайлс, в. "Ди Цайт"

ГСДП СЛЕД КОНГРЕСА В ХАМБУРГ

Брой 5-6 Май-Юни 2008

Дилемата на социалдемократите
Местните избори от февруари т.г. в Хесен, Долна Саксония и Хамбург показаха, че ГСДП е попаднала в стратегически капан. Само с отварянето си към "Левицата" тя може да излезе от него.

Вътрешнопартийният дебат за коалиция в цветовете „розово-червено-зелено” (т.е. между ГСДП, новата „Левица” и партията на „Зелените” - бел. прев.) най-после започна, колкото и това да не се харесва на председателя на ГСДП Курт Бек, и колкото г-жа Андреа Ипсиланти да отказва какъвто и да е диалог с „Левицата”. Подобни табута естествено не се отнасят до кмета на Берлин Клаус Воверайт, който от години успешно управлява столицата на Германия с „отхвърлените” леви. Председателят на ГСДП в Саарланд, Хайко Маас, също обяви, че след изборите за парламент в провинцията, през есента на 2009 г., ще започне евентуално сътрудничество с „Левицата”, за да спечели поста на министър-председател. Дори в Хесен се множат гласовете на онези, които настояват най-малкото да се води диалог с новосформираната партия на левите.

Всичко това се очакваше. Защото, колкото по-дълго продължава политическият шпагат в Хесен, толкова по-силно се чува гласът на тези, които не желаят да следват линията на партийното ръководство на социалдемократите. Ето защо не може да се изключи и възможността рано или късно и г-жа Андреа Ипсиланти...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови