Нека се разберем още отначало! Твърдя определено, че модернизацията на обществото и програмните обновления на левите партии в него, както и визиите на тази модернизация са специфични форми на догонващо развитие и на въплъщения на някаква утопичност. Въпросът е каква може/трябва да бъде тази утопичност?

Как е възможно такова нещо!? Какви ни ги говорите или пишете!? Сигурно така биха възкликнали и възнегодували немалко от вас. А истината е, че тук ни се налага да се “сблъскаме челно” с известна парадоксалност, за да не кажа и абсурдност на тълкуванията. Това обаче може да се получи само на феноменално, повърхностно ниво, на равнището на привидността и видимостта на тези феномени. Иначе, при един доста по-задълбочен анализ, със сигурност ще видим или ще разберем основателността и сериозността на едно подобно твърдение. За мен казаното в началото има логическа консеквенция, защото всяка модернизация на социума, всяко програмно конструиране, конституиране, обновление на партия от даден тип са някакви обективации или опредметявания (друг е въпросът дали практически или само символически?!) на съответни модалности на “догонващо развитие” или на конкретен типове утопия. Защото от историята и съкровищницата на културата отдавна ни е известно, че съществуват такива варианти, при които догонването на дадени коти в бъдещето са органически свързани със или са вречени на завръщането към миналото, на възстновяване на вече преминали епохи, на възраждане на бивши, изначални, сакрализирани времена или нрави. Във всеки случай всичко зависи само от режимите на историчност, от смисловия филтър и от тълкувателния фокус, в които трябва да проблематизираме/интерпретираме тезите.

Всяка модернизация и всяко обновление са “догонване”, поне в два вектора. Първият е условен, метафоричен и относителен. И, всъщност, той не е “догонване” точно в автентичния, реалния вид. Той се “подвизава” в най-различни форми, като се прокарва под маските на процеси на частично, опосредствано сътворение, поетапно създаване, последователно осъществяване на целеви вериги и мрежи. А в това си качество, той е предимно символично пресъздаване, “догонване” на нещо. Вторият вектор е истински реалния, практически осъществимия и забележимия, понеже той е явна реализация на конкретно битуващи цели, стандарти и пр.

Първият вектор се отнася до догонване на идеални типове, исторически, обществени, идеологически постулирани идеали. Всяко “догонване” и е съотнасяне с известни концепти или конструкти, които обаче не битуват в този си чист вид в обективната действителност, а са цялостно и практически все още непостижими, нереализирани и несъществуващи. Те са духовно-културен, а явно не и материално осъществен код, който дефинира по иманентен начин обществените реалности. Неосъществени в “грешните земни” реалности, те пребивават в аксиалните небеса на историческия и идеологическия проект, а оттам насърчават и към въплъщенията им в обществено-историческия или в делничния, житейски и земен живот.

“Свалянето от небето на земята” на смислово-ценностните ядра и пълнежи на този проект е практическата реализация на конкретния тип идеал. Този тип “догонване” може/трябва да се оказва и постепенно, последователно, еволюционно или твърде буреносно, скокообразно и революционно осъществяване на йерархията в “дървото на целите” на този, цялостен и многообразен, неимоверно богат, но и аморфен вид на идеала (бил това, например, всесветският социалистически, световно-историческият комунистически идеал, Лявата идея изобщо или европейската мечта). За такова разбиране, приземяване и претворяване на идеала имаме исторически, разнородни и разнолики, доказателства.

В този смисъл, “догонването” реално се оказва специфично съизмерване с дадена утопичност, понеже идеалът може/трябва да отвежда в други, за съжаление, още несъществуващи времена или пространства, където неговите цели, ценности, норми и послания ще са вече реално постижими и съществуващи. Но това ще стане след някое време, в съвсем различно или доста по-друго историческо/обществено пространство, при наличието и действието на дадени условия. Смисловият филтър на разбирането за утопия/утопично ще обуславя интерпретацията на “догонващото развитие” на обществото. В този случай, утопичното е поставено в семантичните рамки на нещо, което сега отсъства изцяло, което ще е ситуирано някога и някъде.

МОДЕРНИЗАЦИЯ, ДОГОНВАЩО РАЗВИТИЕ И ПРОГРАМНО ОБНОВЛЕНИЕ НА ЛЯВАТА ПАРТИЯ

Брой 9 Септември 2008
Вторият вектор засяга, символно легитимира такова “догонване”, при което се оказва, че се преследва някакво историческо движение на сближение с вече битували или битуващи постижимости и дадености. Тук отсъства и утопичността в преди малко споделения неин вариант. Нещо, което на нас ни липсва, което никога не сме притежавали като практическа реалност, вече е битувало или сега битува на друго място. Нещо, което ще догонваме, което желаем и се стремим да постигнем и направим органична част и от собственото ни битие/мислене, вече е имало или има своите реални, практически (исторически и обществени) корелати, ефекти, своята пространствено-темпорална наличност или реална битийност. Тоест, имаме наличието на едновременна разновременност на различни общества, политически култури и практики, дори на социален прогрес, който се движи на отделни нива, с различно темпо и в различни форми. Едни страни и общества са по-напред, като “ледоразбивачи” на прогреса, докато другите ги догонват, исторически пътувайки след тях - самостоятелно или теглени на буксир (до духовен или направо по практически начин). Първите, в някаква степен и форма, по съвсем определени причини или в дадени обстоятелства, се превръщат в еталони, образци, дори в идеал с някои свои характеристики или специфики, за вторите, които пък искат да се сдобият с подобни референции и за себе си в някое следващо...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #1 Prof.Dr.Videnov 2008-11-03 22:07
Programa A-9 pri AONSU -Sofja s rakovoditel germanskija i blgarski uchen Prof.Dr. Lubomir Andreew ´(na bazata na doktorskata mu nabilitazionna disertazja zastitena 1964 v Berlin i legalizirana ot VAK 1965) s uchastieto na ucheni i experti ot NRB, GDR,FRG i drugi strani s sistematichni svetovnoikonomi chesi sravnitelni analizi razkrivasche izostavaneto na NRB i stranite na SIV ot tezi na EU i OECD i predlagasche alternativni reschenja za tjchnoto dogonvane i zadminavane.
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор