ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО КАТО ФАКТОР В ПЕРСПЕКТИВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРТИИ СЛЕД ДЕМОКРАТИЧНИЯ ПРЕХОД

Брой 10 Октомври 2008
1. Защо гражданско общество?

Разглежданата проблематика попада в контекст, който е добре познат на изследователите, многократно изучаван и описван. Могат да се приведат различни научни и политически позиции. За въвеждане в темата избирам анализа на Ален Турен, който още през 1994 г. констатира широко споделени днес тенденции.

С излизането от индустриалното общество се бележи излизане от класовата структура на модерността, дала социалната основа на масовите европейски партии. Разделителните линии от миналото само частично съответстват на сегашната реалност. Наблюдава се нарастваща независимост на политическите партии от социалните сили. (1)

С други думи, появяват се нови зависимости, тече ново структуриране на партийния живот. Неведнъж в общоевропейски и в частнобългарски план са коментирани и нахлуващите бизнес-влияния, и популистките прояви, и разпадните процеси, и автономизацията на структурите. В страни като България може да се добави тежестта на „издръжките на прехода”. Посочват се разочарованието, апатията, корупционните подозрения.

Дали партиите от българския преход и техните наследници ще се окажат само преходни партии, е въпрос, далеч надхвърлящ по мащаби каламбурната си опаковка. Едва ли някой е твърдо убеден, че днешното състояние на партийната система ще остане без съществени промени, ще се запази с...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови