ГЛОБАЛИЗЪМ БЕЗ ГРАНИЦИ ИЛИ ЗА ГРАНИЦИТЕ НА ГЛОБАЛИЗМА

Брой 11 Ноември 2008
Никога думите на Тейард де Шарден за необходимостта на човечеството да избере между абсолютния оптимизъм и абсолютния песимизъм не са звучали толкова отговорно, както днес, когато проблемът за глобализма и неговите граници става централен. Като под граници на глобализма разбирам не външната или геополитическата му ограниченост, а неговата вътрешна лимитираност, обуславяща границите на хуманната (респективно - антихуманната) му същност. Защото все повече на преден план излизат въпросителните пред процесите на глобализация, т.е. болните въпроси на планетарното развитие на постмодерната цивилизация, свързани с онова, което бих нарекла “феномен на отрицателната глобализация”.

Ако е вярна тезата на Патрик Кенан от “Залезът на демокрацията”, че стабилността на очакванията е основата на всяка друга стабилност, ХХІ в. заплашва да бъде твърде непредсказуем, но и тревожно бунтарски, понеже хоризонтът на демократичните и хуманните очаквания на населението от Втория и Третия свят изглеждат все по-трудно реализируеми в една действителност, подчинена на идеята за растежа като развитие. Тъй като обективните тенденции сочат, че колизията бедност-богатство ще расте заплашително, а успоредно с нея ще се засилват екологичните и социално-политическите кризи.

Накратко, наблюдаваният през последните десетилетия модел на свръхнационална форма...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови