Органична част от модернизацията на съвременното общество е и реформирането на политическата система и правната му култура, на гражданската компетентност и активност на членовете на социума. Извършените промени и реформи в разделението на властите са важен индикатор за посоката, мащаба и ритъма на модернизационния процес. Те са предпоставка и условие, стимулатор и гарант за нормализация (или за патология) в модернизационните логики/практики, ако са недостатъчни, слабопродуктивни и обществено неприемливи. Спазването на закони, правила облекчава модернизационните промени, а тяхното пренебрегване и нарушаване затруднява естествения им ход. Правно-политическата дисциплина гарантира сигурност в обществото, а нейното отсъствие и нарушаване предизвиква несигурност в него, публично недоверие към официално прокламираните управленчески намерения и мероприятия, олицетворение уж на социалните ценности. Това е неотменна част и от днешното ни горчивото всекидневие, когато общественото неодобрение към властовите институции е осезаемо, именно понеже предлаганите политически и социални логики/практики са повече имитативно социални или недостатъчно ефективни по своята природа и публична визия или по технологичния си инструментариум. Фрагментарността или незавършеността на реформите в системите на властта и управлението на държавата и обществото...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!