КУБА В БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА (1960 - 1989 Г.)

Брой 4 Април 2009
Куба се появява в българската и в източноевропейската политика с един ярък и незабравим образ - Острова на свободата. Това става преди пет десетилетия, когато едно от революционните партизански движения в Латинска Америка завършва с неочаквана за могъщия континентален съсед победа. И понеже събитията се разиграват в разгара на Студената война, принципите, върху които се градят международните отношения в двуполюсния свят, налагат на Куба да потърси изцяло ново геополитическо място, и то сред страните, олицетворяващи далечния за нея Изток.

От необикновения кубински феномен в Западното полукълбо в регион, традиционно възприеман като "заден двор" на Съединените щати, веднага се възползват Съветският съюз и неговите съюзници от Източна Европа, сред които е и България. Такъв е общият политически фон, на който се развиват отношенията между България, тогава вече утвърдила се като социалистическа държава, и революционна Куба, която с характерния за всеки пръв следреволюционен период ентусиазъм започва да търси индивидуалния си път в политиката и в международните отношения. На пръв поглед изглежда, че уникалната позиция на революционна Куба като първи пробив на социалната революция в Западното полукълбо ще й създаде най-благоприятни условия за сътрудничество със социалистическите страни. Но, както често става в съвременната световна история,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор