ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ е роден на 13 април 1957 г. в Казанлък. Завършил е ПУ "Паисий Хилендарски" в Пловдив, специалност "Български език и литература". Работи като кореспондент на в. "24 часа" в родния си град.

Автор е на книгите с разкази: "Шлагери" (сп."Кула" 1992 г.; 2002 г.), "Вечеря с Ангели" (1995 г.), "Сантиментална като пума" (1999 г.) и два сборника с есета "Белите полета на спомена" ( 2000г.), "Забравената уговорка с Бога" (2003 г.) както и сборникът разкази и есета "Любов, Сънища, Думи и... други изображения на Смъртта"( 2004 г.)

Написал е пиесите: "Любов, Сънища, Думи и... други изображения на Смъртта", "Моделът и неговия Художник" и "Истинската история на Мона Лиза". За последната печели Годишната награда за драматургия на СБП за 2006 г.

Първият му роман "Аутопсия на Тялото" печели Годишната награда за роман на СБП на 2007 г.

Член на СБП от 1999 година.

ЕСКИЗ ЧЕТИРИ - ЖЪЛТО

Брой 9 Септември 2009
Анна пристигна в Борущица с файтона малко преди обяд в първия четвъртък на юли. С интерес наблюдаваше селцето и малките тумби граждани, които се разхождаха покрай железопътната линия и на висок глас коментираха диетите си, съпроводени от орляк кресливи деца. Борущица я омагьоса със зелените си гори и нивите, още неожънати, но толкова близо до небето. Когато спря пред хотела на братя Рангелови, които някога имаха вземане-даване с баща й, тя се почувства заобиколена от изпитателни погледи и удивени въздишки. Домакините и предоставиха най-добрата си стая, която пазели за специални гости, и веднага я отрупаха с толкова нескопосани грижи, че гостенката едва спотаяваше досадата си.

Когато най-сетне всички утихнаха заради следобедната си дрямка, която тук беше закон изпълняван по строго и от великите пости, Ана застана до прозореца. Гледаше кривите улички през прашното стъкло и мачкаше сатенените перденца, пошити с дантела по краищата. Мислеше си за Трявна, за детството си, но всичко се сливаше в неспокойството на неосъзната тревога. Наистина ли ме омагьосва страстта на този мъж, питаше се Анна, прехапала пръсти като малко момиченце пред прага на тъмна стая. Пред очите и плуваше хипнотетичното му изражението на човек, владян от неизчерпаема фантазия и първична енергия, който я питаше и искаше отговор...

А тя не знаеше за какво.

Този човек...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови