Пазарът е велико, но и неудържимо нещо. Той предлага всичко и пробива навсякъде. Дори да се издигат прегради срещу него, той винаги намира начин да ги заобиколи, да ги преодолее и да ги забрави. Той сякаш е безсмъртен. Като митичен Феникс е способен да се възражда непрекъснато, като саламандър, който оцелява и в огъня, и във водата — при техните най-кошмарни стихии, дори при най-обезнадеждаващите им поражения.
Историята не може да плаши пазара. Тя само може да го мобилизира. В чест и за прослава на пазара идеологии въздигат неговите хоругви и вдъхновено пеят за него сладкозвучни химни. Или го критикуват и проклинат, като в замяна предлагат футуристично покъртителни реквиеми за неотвратимата му гибел. Никой никога не може да купи или да корумпира пазара, понеже той купува и корумпира всичко останало.
Властта е безсилна в борбата си срещу пазара, защото се опира и разчита на него в битките, сраженията и войните си със своите врагове. От него тя получава и своите възнаграждения, облаги и привилегии. В него разполага своите любимци, довереници и приближени. Или от него се опитва да прокужда своите опоненти, противници или врагове. На неговите „данайски дарове“ властта разчита, за да спечели нови приятели, и на неговите „троянски коне“ тя залага, за да всее смут и паника сред онези, които не £ се нравят, които я дразнят, притесняват, застрашават. Тя не може да го уплаши. Тя е тази, която се страхува от неговите изненади, от измамния му нрав, от изкусителния му чар.
Пазарът е неизтощим в своите фокусничества и магьосничества. Той не престава да създава, разпределя, обменя и консумира всякакви стоки или услуги. От такива с луксозен вид, през онези за масова употреба, за да стигне и до най-кичозните, които си намират място под неговото слънце и жизнено пространство на шумните му тържища. Той удивително скоропреходно превръща стоките лукс в такива за масова употреба. Но е и изумително непретенциозен или великодушен, понеже оставя дори и кичозните за доста протяжно време върху своите сергии.
Пазарът няма и отечество, нито се прекланя пред някаква родина. Парите са негово отечество; печалбата е свещената му родина. Те са неговият олтар, а също и неговия камък за непонятни, безчовечни жертвоприношения. Серж Московичи изключително вярно сочи, че парите са родината на безродниците.
За пазара няма клетви или светини. Освен онези, пред които сам се кланя, които сам издига и престъпва, когато сметне, че това е нужно. Няма човешка нужда или болка, за които той да не предлага — смирено или екзалтирано и гръмогласно — своите целебни лекове и процедури.
Няма човек, който да не е удостоен с вниманието, с лицемерието или с користното обгрижване от страна на неговите толкова усърдни свещенослужители.

ПАЗАРНИТЕ МИСТЕРИИ НА СТОКИТЕ „ВТОРА УПОТРЕБА“

Брой 11 Ноември 2009
Пътят към истините за неговите храмове или култови оброчища е път на модните вкусове — удивително прилежни и старомодни в постоянството си непрестанно да се променят — като се самообновяват и саморазвиват. Това също е и онзи път на еквилибристики с цените, на социалните илюзии, че някой някога може логично да обясни истинската същност на тези жонглирания. За пазара времето няма значение. Освен едно-единствено — да бъде онова пространство, което да дава възможности или добри условия за натрупване на нови печалби. Всяко време е добро, стига да носи урожай от печалби.
От самото си рождение пазарът е постигнал това, което днес е и обертон на постмодерното му състояние или екзалтирано състоя­ние — да живее единствено с настоящето, да приема това времево измерение като единствено съществуващото и значимото. Останалите две измерения на времето — миналото и бъдещето — за пазара винаги са били и ще си останат конструирани полоси. От тях може да се извлече полза/вреда за някого, стига да се обработят както следва.
Пазарът не чака някой да го подканя да свърши нещо. Той е невероятно добросъвестен или високоотговорен при изпълнението на дълга си да предлага всекиму по нещо. И да си взема своето за това.
В мътните, объркани и сбъркани откъм законност, ред и по-рядък времена пазарът се чувства особено тонизиран. Щом има „келепир“, щом драмата или...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #1 живко папазов 2009-12-16 17:26
А КОЙ НИ ДОВЕДЕ ДО СТРАНА ОТ ТРЕТИЯ СВЯТ, ДО ХОРА - ТРЕТО КАЧЕСТВО, КОИТО СЕ РАДВАТ НА СТОКИТЕ ВТОРА УПОТРЕБА? ТОВА ЗНАЕ ЛИ ГО АВТОРЪТ НА ТАЗИ СЪРЦЕРАЗДИРАТЕЛ НА СТАТИЯ? ЩЕ МУ КАЖЕМ: ДРУГАРИТЕ ОТ БКП ОТ 1944 ДО 1989 И ТЕХНИТЕ ДЕЦА И ВНУЦИ ОТ БСП, ЗАЩОТО АКО СЕ РАЗВИВАХМЕ ПО ДРУГ ПЪТ, А НЕ ПО КОМУНИСТИЧЕСКИЯ , КОЙТО ТЕ НИ НАТРАПИХА, СЕГА ЩЯХМЕ ДА СМЕ ПО- БОГАТИ И ОТ ПРОСТИТЕ ГЪРЦИ ОТ КАМЕНИСТАТА ГЪРЦИЯ И НЯМАШЕ ДА ХОДИМ КАТО СЛУГИНИ, РОБИ И ПЛОДОБЕРАЧИ ПРИ ТЯХ. ТОВА Е ИСТИНАТА И ВСЯКО ДЕТЕ У НАС ВЕЧЕ Я ЗНАЕ, АКО ПЪТЯТ НИ БЕШЕ КАПИТАЛИСТИЧЕСК И, БЪЛГАРИЯ ЩЕШЕ ДА Е СРЕД ПЪРВИТЕ СИЛИ В ЕВРОПА, НО ДРУГАРИТЕ А РАЗСИПАХА, А СЕГА ДРУГИ СА ИМ ВИНОВНИТЕ, НАЛИ? ТАКА ЧЕ ТЕЗИ СТАТИИ СА НАПРАВО ГЛУПАВИ И ИЗЛИШНИ! ПРЕДИ ВРЕМЕ НЯКАКЪВ ГЛУПАВ НАПИСА ЗА СПИСАНИЕТО ДОРИ ЕДИН ПАНЕРИРИК ЗА ЧУДОВИЩЕТО ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ! ЧЕТОХ И НЕ МОЖЕХ ДА ПОВЯРВАМ НА ОЧИТЕ СИ, ДОРИ В РУСИЯ НЕ БИХА ПУСНАЛИ ПОДОБНА СТАТИЯ В СЕРИОЗНО И ДОБРО СПИСАНИЕ КАТО ТОВА!
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор