Мюмюн Тахир е магистър по литература и културология. Доктор по философия към научния институт „Вектор“. Носител на Годишната литературна награда на Съюза на българските писатели за 2002 г. Автор на книгите „Славеят на Родопите“, „Стряха с много гнезда“, „Животът заедно“, „Земя за обетоване“, „Идентичност и толерантност. Философски и практически въпроси на културната интеграция“, „Бране на диви пчели“ и др. Работи в Министерството на културата.

ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА: КОНВЕРГЕНЦИЯ И ДИВЕРГЕНЦИЯ НА ЦЕННОСТИ

Брой 12 Декември 2009
Големият датски теолог и философ на морала Кнуд Льогструп размишлява: „Характерно за човешкия живот е, че ние взаимно се доверяваме един на друг…Само при особени обстоятелства се случва да не се доверяваме предварително единствено на чужденеца… Изначално ние вярваме на думите си; изначално се доверяваме един на друг.“ Религиозният философ – руски имигрант и професор в Сорбоната, Лев Шестов, пък пише: „Homo homini lupus е една от най-твърдите максими на вечния морал. Във всеки от нашите съседи се страхуваме от вълка… Ние сме така бедни, така слаби, така лесно раними и унищожими! Как можем да помогнем, като се страхуваме!... Ние виждаме опасност, само опасност…“

Разбира се, не могат и двамата да са прави, обобщава Зигмунд Бауман, давайки тези два примера в книгата си „Фрагменти от живота“. Истина е, че Льогструп и Шестов взаимно си противоречат, но не получаваме ли всички ние противоречиви сигнали от това, което сме преживели? Понякога си вярваме, понякога се страхуваме. А най-често не сме сигурни дали да се доверим и обезоръжим, или да бдим за опасността и да се пазим – но в такъв случай сме объркани и вече не сме сигурни какво трябва да правим.

Кое повече присъства в нашия живот –доверието или страхът?

Отговорът зависи, изглежда, от типа живот, който водим, пише Бауман. Той пояснява: Льогструп е роден, живее и умира в спокойния, ведър...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #1 красимир 2009-12-23 08:05
Икономическото общество е като саваната в Африка, където има толкова хубави и грациозни животни, които са бързи и свободолюбиви. Но ако има брак сред тях и по бавни, хищниците ги хващат и изяждат, както гепарда бяга със 100 километра в час но и газелите стават по бързи.Ако в икономиката има брак, пазарът го отхвърля и собственикът , който произвежда брак фалира, или пазарът го изяжда. За да има добри и качествени стоки е нужна савана в икономиката. Все пак лошия производител не умира, а почва наново.А добротата трябва да я има в бита на хората и семейството, както и в църквата. А комунистите направиха обществото всичко държава и искаха доброта в държавната икономика.А държавата е общество от въоръжени хора,която създава ред и правила и закони и дори убива.
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови