Доцент по съвременна световна история в СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с проблемите на Източна Европа след Втората световна война. Автор е на книгите: „Източна Европа след Сталин 1953—1956“; „България и Източна Европа“; в съавтор­ство с Евгения Калинова: „Българските преходи 1939-2002“ С., 2002 (и на френски език в издателство „Арматан“); „Следвоенното десетилетие на българската външна политика 1944-1955“ и др. Главен редактор на сп. „Ново време“ (1993—2000 г.).

ЗАЩО СА СЛАБИ ОПОЗИЦИОННИТЕ НАГЛАСИ СРЕД БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

Брой 1 Януари 2010
Отговорът на въпроса защо е слаб опозиционният потенциал на българската интелигенция в навечерието на големите промени, осъществени през 1989 г. в Източна Европа и довели до рухването на наложената от Съветския съюз система на държавен социализъм, трябва да се потърси значително по-назад в историята на България.

Българската държава се възстановява през 1878 г. след почти пет века съществуване в Османската империя. Българската заслуга за освобождението (основната причина е Руско-турската война от 1877-1878 г.) е Националното възраждане, водеща роля в което има интелигенцията. Това обстоятелство предопределя нейната голяма роля и в модерната българска държава. При това най-влиятелната част от интелигенцията — онази, свързана със словото и наречена художествено-творческа, запазва своята социална чувствителност и революционни нагласи и в новата българска държава. Определено може да се каже, че през първата половина на ХХ в. най-широко обществено влияние имат левите поети и писатели. Те посрещат с надежда и ентусиазъм революционните промени в края на Първата световна война и Октомврийската революция от 1917 г. в Русия. Революцията възпяват българските поети, най-талантлив от които е Христо Смирненски, нарекъл едно от популярните си стихотворения „Червените ескадрони“.


Левите и прокомунистически симпатии на творческата интелигенция...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #1 Николов 2010-01-27 01:24
авторката не споменава Добри Жотев който с сатирата си,,но гости у дявола разкрива псевдоста и лумпеноста на кариеристите-бекаписти, Давид Овадия-разкра истиндксия характер на партизанския отряд, проф Сукманджиев,про ф Христо Попов от ВИИ К Маркс са уволнени ,,за антипартийни позиции,,Любоми р Андреев спечелил 1958 г конкурс за аспирантура демонстративно и скандално напуска БАН,заминава частно за Берлин и самоа 4 години защитава докторска и докторхабил дисертация в Хумболдтуниверс итета,стявя професор в източните и западноберлинск и университети, в докторхабилдисе лртацията праави обективен сравнителен световноикономи чески анализ,диагноза и прогнози на световните тенденции.Програмата А-9 за световноикономи чески сравнения,модел и с участие на български и чуждестранни учени и експерти между които проф д-р Тодор Цочев от института за световно стопанство Кил,проф д-р Ерих Клинкмюлер от Остеиропаинстит ута,проф д-р Андрей Андреев, проф д.р Ангел Геров,снс д0р Христо Ноков проф д-р Динко Тошев и др даваха обективни диагнози и конструктивни терапии за разкрепостяване то на ,,социалистичес ката,,система за отваряне на НРБ към Европа и света.Проф д-р Любжмшр Андреев и доц д-р Цачо Милчев излезнаха в началото на 1989 в сп философска мисъл с студия характеризираща политическата икономия и трегерите и нас като схоластчна апологетична контрапродукгти вна.Известна е студията на проф д-р Любомир Андреев диц д-р Иван Марев за обективното използуване на икономическите закони публикувана в сборник на в ...
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор