ЗАЩО СА СЛАБИ ОПОЗИЦИОННИТЕ НАГЛАСИ СРЕД БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ
Брой 1 Януари 2010 |
Отговорът на въпроса защо е слаб опозиционният потенциал на българската интелигенция в навечерието на големите промени, осъществени през 1989 г. в Източна Европа и довели до рухването на наложената от Съветския съюз система на държавен социализъм, трябва да се потърси значително по-назад в историята на България.
Българската държава се възстановява през 1878 г. след почти пет века съществуване в Османската империя. Българската заслуга за освобождението (основната причина е Руско-турската война от 1877-1878 г.) е Националното възраждане, водеща роля в което има интелигенцията. Това обстоятелство предопределя нейната голяма роля и в модерната българска държава. При това най-влиятелната част от интелигенцията — онази, свързана със словото и наречена художествено-творческа, запазва своята социална чувствителност и революционни нагласи и в новата българска държава. Определено може да се каже, че през първата половина на ХХ в. най-широко обществено влияние имат левите поети и писатели. Те посрещат с надежда и ентусиазъм революционните промени в края на Първата световна война и Октомврийската революция от 1917 г. в Русия. Революцията възпяват българските поети, най-талантлив от които е Христо Смирненски, нарекъл едно от популярните си стихотворения „Червените ескадрони“.
Левите и прокомунистически симпатии на творческата интелигенция...
Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.
Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!
Българската държава се възстановява през 1878 г. след почти пет века съществуване в Османската империя. Българската заслуга за освобождението (основната причина е Руско-турската война от 1877-1878 г.) е Националното възраждане, водеща роля в което има интелигенцията. Това обстоятелство предопределя нейната голяма роля и в модерната българска държава. При това най-влиятелната част от интелигенцията — онази, свързана със словото и наречена художествено-творческа, запазва своята социална чувствителност и революционни нагласи и в новата българска държава. Определено може да се каже, че през първата половина на ХХ в. най-широко обществено влияние имат левите поети и писатели. Те посрещат с надежда и ентусиазъм революционните промени в края на Първата световна война и Октомврийската революция от 1917 г. в Русия. Революцията възпяват българските поети, най-талантлив от които е Христо Смирненски, нарекъл едно от популярните си стихотворения „Червените ескадрони“.
Левите и прокомунистически симпатии на творческата интелигенция...
Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.
Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!
<< Обратно в броя >>
Коментари
RSS на коментарите по тази тема