Доцент, доктор на социологическите науки и доктор по философия, завършил философия с профил социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в областта на етиката, социологията, политологията и етнологията. Автор на 21 (5 в съавторство) монографии и книги, както и на повече от 200 научно-теоретически студии, брошури и статии. Завеждащ секция в Центъра за исторически и политологически изследвания.

Темата за историческия/етническия кайрос не може да подмине друга тема — за истината и лъжата. Ако чрез съдбата на етническата история/биография се полага някаква континуалност на смисъла и мисията на даден етносубект, може да се депозира и тълкува един скрит двулик ипостас — този на истинното и на неистинното битие на етноса. Казано с формулата на Вацлав Хавел, съдбата тук ни предлага две версии —

„живот в истина“ и „живот в лъжа“

И всеки от тези два типажа притежава и проявява съответни модификации на темата за съдбата. Всеки от тях лансира свои „теории“ и наративи за нейните въплъщения и превъплъщения. „Животът в лъжа“ и „животът в истина“ се оказват (и трябва да се мислят) като някакви форми на живот в привидност или на живот в същината на нещата.

ЕТНИЧЕСКИЯТ МОДЕЛ И ЕТНОМОДЕЛИРАНЕТО В КОНТЕКСТА НА СЪДБАТА

Брой 9, Септември 2010
„Животът в лъжа“ е съществувание с объркани посоки или представи за ролята на Съдбата; за онова, което тя прави или може да причини на човека. Тъкмо напротив, „животът в истина“ е екзистенциална драма, която е разконспирирала, макар и на жестока цена, дълбинните логики на човешката орис.

Всъщност Съдбата е както начин, така и път на разкритие на Истината. И щом тя е органично свързана с Времевостта, тогава времето не може да бъде едно и също в различните състояния, констелации, конфигурации на проява на Съдбата.

Кайросът въплъщава/ознаменува ефективността от разкритие­то, употребата на Времето, неговата екзистенциална и реална духовно-практическа стойност, роля за правилната ориентация в мрежите на обективните детерминации, също както и на адекватната и резултативна, субективна мотивация на човека в дадена ситуация. В Хегелов дух това всъщност може да се провиди в степента и формата на присвояване на същността и спецификата на Абсолютния дух (3), докато в контекста на Марксовата теория това може някак да се прозре в антиномичната диада между предисторията и историята, сиреч предисторията като недоразвита и фалшива, а историята като зряла и истинска сфера на самодоказалите се закономерности. Така дори самата еволюция на класите може да се счита като времевата протяжност на разгръщане на историческите замисли и обрати на Съдбата,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор