Аз идвам от 13-и ред, 13-о място, но не от това идва моят фатализъм. За разлика от повечето оратори няма да започна изказването си с дежурната критика към ГЕРБ, защото нашата партия е на историческата сцена, за да критикува обществото, в което живеем, за да дава перспектива и реална надежда. Няма да се връщам назад.

Политическата декларация от миналото конгресно заседание даде верен и критичен отговор защо загубихме парламентарните избори. Тя обаче бе загърбена както от националното, така и от повечето местни ръководства. Няма да говоря за Левия проект с хоризонт 2020 г. не защото той не заслужава внимание, а защото не е ясно какво ще представлява БСП през 2012 г., т.е. ще има ли кой да го реализира. Толкова за миналото и за бъдещето.

А сега за настоящето и за това, което ни предстои догодина. Тук сме, за да си кажем поне част от неудобните истини — това, че бизнесът почти изцяло е обсебил политиката, не без участието на БСП; компромисът за власт се е превърнал в първото име на нашата политика. Интересно е, че по едно и също време се конструират леви и десни граждански проекти. А поради слабостта на БСП те получават благоприятна среда за реализация.

Получаваме ободряващи оценки и прогнози за дълголетие на БСП, но те не бива да ни подвеждат и успокояват. За мен е важно не просто да съществуваме като удобна за г-н Уорлик* или някой друг партия, а...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!