Доц.д-р. Хараламби Паницидис е преподавател по история на философията в СУ „Св. Кл. Охридски“. Чете лекционни курсове по философия на новото време — ХIХ в., история на марксизма, история на руската философия и др.

ИСТОРИЧЕСКИЯТ ХОРИЗОНТ НА КАПИТАЛИЗМА

Брой 10, Октомври 2010
Никое общество не обича своите критици, а още по-малко тези, които правят нещо съобразно своите критични възгледи. Към тях то се отнася по-скоро безпощадно, отколкото снизходително, и то толкова по-безпощадно, колкото повече неговият залез превзема хоризонта.

Откъдето и да я погледнем, както и да я мислим, каквото и движение да извършим, непосредствената явност на съществуването ни е свързана с парите — дотам, че колкото са ни парите, толкова ни е и свободата. И тази зависимост наистина ни изглежда като съдба, от която като че ли няма как, поне засега, да се измъкнем.

Въпросът е, това ли е всичко, дотук ли е? Видимото състояние на нещата сякаш не предлага никакъв друг освен положителен отговор.И все пак, струва ми се, има моменти, в които цялото ни същество се
бунтува и се възправя срещу тази предопределеност, която не само усещаме и мислим, но и за която работим, т.е. съдействаме £ — всеки според силите си, а вече и свръх тях.

***
Едва ли е тайна за някого, че господстващата форма на съвременното общество е капиталистическото общество. И също така не е никакво откритие твърдението, че за преобладаващото мнение това общество е най-съвършеното, то е най-добрият свят от световете, в които някога сме живели или бихме могли да живеем. Неприкритото есхатологично-апологетично настроение на подобно светоусещане (както на неговите...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Коментари  

 
0 #2 Красимир 2010-11-08 18:01
За излизането от кризата е важно да знаем крайното потребление. А то е: храната, колата, музиката, интернета, телефона, дрехите(облекло то), развлеченията, пиенето, и най - важното : жилището и обзавеждането му, както и още други, за които не се сещам сега. Освен това е нужно да се знае и дохода на хората, или домакинствата за удовлетворяване на тези нужди. Хората обаче нямаха спестявания за жилището и обзавеждането му. Икономиката работи за другите нужди на хората, но строителството и индустрията за обзавеждане на жилищата почти не работят. А за да се излезе от кризата е нужно те да се съживят. А затова трябват спестявания в света и в частност в България. Но има голяма безработица. И следователно света работи за да се създадат спестявания в банките, във фирмите и в домакинствата. Когато се натрупат спестявания - светът ще излезе от кризата и хората хем ще продължат да спестяват, хем ще харчат. Ще има едно ниво на спестявания. Така, че от кризата ще излезем, когато се натрупат спестявания, за да може да се купуват и обзавеждат жилища. А може би те вече са се натрупали, защото има ръст, макар и слаб в промишленото производство.А в света има известен ръст на икономиката.
Цитиране
 
 
0 #1 Красимир 2010-11-08 06:28
С капитализма трябва да се занимаваме, за да го подобрим и усъвършенстваме , а не за да го унищожим и погребем. Това е най съвършеното икономическо общество, получило се преди 400 години. Защо търсим все грешките в това общество - капитализма - с цел да го унищожим, а не търсим грешките с цел да го подобрим. Защо нашите философи и икономисти не търсят грешките на фашизма който е сега в Русия, или грешките на Маркс и да покажат къде той греши, както и грешките на Ленин и социализма, който сам рухна и да кажат дали трябва да съществуват такива обществени системи. На запад учените изследват своите общества, докато ние тук не изследваме нашето общество. Над това трябва да се замислят и в редакцията на списание Ново време.
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови