По време на целия ни драматичен преход към демокрация се води много остър и тежък дебат: има ли или няма български етнически модел? Спорът за реалното или за фиктивното съществуване на етномодела е провокиран от различните употреби на етномодела като политическо и политизирано средство за решаване не само на етнически или политически интереси, цели и задачи.

За голяма част от обществото и политическите елити идеологемата за „българ­ския етнически модел“ притежава инструментално значение и роля. Тази идеологема се оказва емблема и украшение, предназначени за по-особени случаи и манипулации на публичните мнения и настроения; или пък тя е мишена за невинаги основателни критики, негодувания и остри протести срещу доста от случващото се в живота ни. Тъкмо затова политици или властници от всякакъв калибър и идеологически сорт умело вадят от калъфа, възторжено, самохвално и самодоволно демонстрират (пред наши и чужди) „приносите“ си във формирането и развитието на нашия етномодел; приноси, които всъщност невинаги са техни или пък са наистина осъществени. Такива политици/властници не забравят, щом отминат моментът или поводът, бързо да захвърлят тази тема в прашния килер на безпаметството.

Иконографии и тълкувания за портрета на българския етномодел

Представите, нагласите...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!