Максим Мизов е доцент, доктор на социологическите науки и доктор по философия, завършил философия с профил социология в СУ 
Св. Климент Охридски“.Работи в областта на етиката, социо­логията, политологията и етнологията. Автор на 21 (5 в съавторство) монографии и книги, както и на повече от 220 научно-теоретически студии, брошури и статии. Завеждащ секция в Центъра за исторически и политологически изследвания.

АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ И КОЛИЗИИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ - IV част

Брой 3, Март 2011

Паралелно с това, подобни политици и идеолози умишлено или произволно дадоха шанс за инжектирането в публичните дискурси и езици на понятия като тази държава“ или тази страна“. Понятия, които са привични за англосаксонския политически речник, прокарват (явно или пък завоалирано) определена студенина, отчуждение, пренебрежение или подигравка към предишните термини.

Тъкмо от тези политици, а впоследствие и от медийните им „папагали“, в преходното публичното пространство се внедриха и епидемично се разпространиха идеологемите и клишетата за бялата“ или за черната държава“. В разрастващите се употреби (или злоупо­треби) с тези термини се осъществява особен, но и опасен смислов коктейл на идеологическо, политическо, расово, етническо, субкултурно или друго съдържание. Този коктейл профанира по своему човешкото мислене, човешката и социалната чувствителност, а оттам човешкото обществено-историческо или всекидневно поведение днес.  

Тъй като понякога самата семантика на дадена дума дискретно или директно прокарва определени светоотношения, ценностно-нормативни рамки към всичко, до което тя се отнася, логично е тези и подобни на тях термини да прокарват широки друмища за негативното мислене, за антибългарските настроения за отчуждение и за забрава на национално святото.

Странно...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Коментари  

 
0 #1 иван иванов 2011-05-08 13:45
Как тоалетната на двора беляза живота на Гоце от Сирищник Д-р Гено Данаилов, Швейцария Гоце може да жонглира с удивително голям брой цели, проекти и отговорности. Това с дължи на специфичната за него външна виртуозност и на липсата на задълбочаване в същината на нещата. Просто вземаш проблема, хващаш го за дръжките, упражняваш се малко, слушаш какво ти казва другарят Божидар Д. за нужните въртеливи движения и после смайваш публиката. Натрапниците винаги поемат повече отговорности отколкото на практика могат да реализират. Но това в масовите среди също по един парадоксален начин се възприема за предимство и добродетел. Характерна особеност на Ментора е желанието винаги да смекчава негативното, даже и когато това засяга пряко истината за нещата. Той интуитивно чувства, че това се харесва на хората. Никой не обича лоши вести, а така също и оногова, който му ги носи. Гоце никога не носи лоши вести. "Или добро, или нищо" съобщава той на народа. Като че ли народът е покойник, за когото е измислена тази сентенция. Известно е, че при по-зрелите Ментори може да се види доста умело боравене с нуждите, потребностите и проблемите на хората. Това е допълнителен бонус за тях в борбата им за влияние върху социума. Голяма част от мисловната дейност на Натрапника е предназначена за избягване на неловките компрометиращи ситуации, в които постоянно попада: от неправилната фраза "сър Чърчил е казал" и думата "компромеНт иран" до реалния скандален факт за службата му като агент в Първо Главн ...
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор