Ярка партийна фигура, тясно свързана с политиката и борбите на БСП през последните 20 години, или подкрепа на „независим кандидат“, който би могъл да привлече избиратели и извън твърдото ядро на партията — тази дилема беляза процеса на номиниране на кандидати за президентския пост в БСП през последните месеци.

Тя бе решена в полза на „по-широко скроена“ личност от Националния съвет на БСП, който на 16 юли 2011 г. определи Ивайло Калфин за кандидат-президент от името на БСП. В тайно гласуване Калфин получи 72 гласа от присъстващите на пленума 126 члена на 180-членния висш партиен орган. След него по подкрепа се наредиха Янаки Стоилов - с 35 гласа, Иво Атанасов - със 7, Георги Близнашки и Стефан Василев - с по 5.

Според председателя на БСП Сергей Станишев, Калфин е най-силната кандидатура, тъй като може да обедини и БСП, и левите избиратели, и гражданското общество. Калфин отчете, че кандидатурата му не е безспорна, но подчерта, че през последните години видимо работи за БСП и за левицата.

Ако изборът се провеждаше в цялата партия, шансът щеше да е на моя страна, каза на свой ред Янаки Стоилов след обявяването на резултатите.

 Ръководството на БСП обаче не се реши на вътрешнопартийни избори. Организационният механизъм, утвърден от Нацио­налния съвет на 9 април 2011 г., стартира процес на номинации, които към средата на юни надхвърлиха 30...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!