Максим Мизов е доцент, доктор на социологическите науки и доктор по философия, завършил философия с профил социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в областта на етиката, социо­логията, политологията и етнологията. Автор на 17 (3 в съавторство) монографии и книги, както и на повече от 200 научно– теоретически студии, брошури и статии. Завеждащ секция в Центъра за исторически и политологически изследвания.

ЛИКОВЕТЕ НА НОСТАЛГИЯТА - I ЧАСТ

Брой 7, Юли 2011

Kои и какви са преобладаващите иконографии и тълкувания на носталгията, дадени, натрапвани ни (до премаляване!) днес от политици и идеолози, от техните адепти и глашатаи? Какво тези властни или стремящи се към власт субекти се опитват да ни под­скажат? В какво искат да ни убедят, или да ни разубедят? 

Обикновено в днешните ни политически дискурси носталгията е синоним на твърде ретроградно, закостеняло, назадничаво и консервативно човешко мислене. Тя е красноречивото доказателство и несъмнен символ на ограничения или тесен кръгозор, на духовната нищета и на мирогледната мизерия на нейния притежател. Пред­ставени като безразборно и безогледно прораснали коренища или като безплодна земя, която не е способна да роди нищо живо, носталгиите се изобразяват в твърде неугледен, преднамерено непривичен, дори крайно неприличен вид. Коварна, кошмарна мрежа, която обвива и похищава, а впоследствие блокира или даже умъртвява нормалния разсъдък на човека.

Погледната през такава смислово-оценъчна или тълкувателна призма, всяка форма или проява на носталгията ни се представя и обяснява като естествена характеристика на несъвременен начин на мислене, още по-точно като атрибут на „бетонирани мозъци“, на „пещерни умове“, на „вкиснали“ или повредени съзнания, които все още вярват (и то...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор