ГЕОРГИ КИРКОВ
(1867- 1919 г.)

Един от видните строители на социалистическата партия, любимец на трудовите хора в България, известен още със своя авторитет и влияние на журналист, публицист, поет, писател, културен деец, ярък политически трибун, обаятелен организатор. Солидно образован в Русия и във Виена. Активен журналист в българския социалистически печат, редактор на  „Работнически вестник“. Като секретар на ЦК на БРСДП (т.с.) от 1905 до края на живота си проявява своя организаторски талант.Един от създателите на Общия работнически синдикален съюз. Общопризнат тактик на партията. Общински съветник в София и депутат в Народното събрание, където пламенното му слово отстоява интересите на трудещите си, просперитета и модернизацията на България, приковава вниманието и на буржоазните политици. Уважаван представител на международните социалистически форуми.

КАК СЕ РОДИ „РАБОТНИЧЕСКИ ВЕСТНИК“?

Брой 8, Август 2011

 


Това бе през 1896 година. Партийният орган „Социалист“, напуснат почти от всички бавно, но сигурно се прощаваше с хубостите на тоя свят. Усилията, които полагаха останалите около него, за да продължат живота му, продължаваха само предсмъртните му мъки. След едно тригодишно съществуване „Социалист“ трябваше да слезе от сцената като изкупителна жертва на едно движение още в своите пелени. „Социалист“ излизаше два пъти седмично и в последните дни на живота му неговите абонати, повечето непредплатили, едвам достигаха 700-800.

Разбира се, че това плачевно положение на партийния орган не можеше да не подигне между нас въпроса за причините му. Едни намираха причината в слабото списване на „Социалист“, други в немарливостта на другарите, натоварени да се грижат за разпространението му, а трети — и те не бяха малко — в самото име „Социалист“, което плашело и отблъсквало читателите.

Мене лично въпросът за плачевното положение на партийния орган ме занимаваше твърде много и като негов постоянен сътрудник, и като партиен член.

В срещите си с работниците, които по това време образуваха първоначалните кадри на бъдещото работническо движение в София, аз извлякох впечатлението, че тия млади работници, жадни за просвета, не бяха доволни от „Социалист“: те единодушно намираха,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови