ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
(18 юни 1882 — 2 юли 1949 г.)

е най-известният по света български комунистически деец. Член е на социалдемократическото движение, а като печатарски работник и на профсъюзното движение от 1902 г. Участва в ръководствата им от 1909 г. Избиран е за депутат в 16-19 ОНС (1913-1923). Противопоставя се на участието на България в Първата световна война, заради което през 1918 г. лежи в затвора. Той е един от ръководителите на голямата Транспортна стачка от 1919-1920 г., потушена със сила от правителството на Александър Стамболийски. Делегат е на III и IV конгрес на Комунистическия интернационал през 1921 и 1922 г. Организира Септемврийското въстание от 1923 г., заради което през 1926 г. задочно е осъден на смърт. След въстанието емиг­рира и организира задгранично ръководство на БКП в Австрия, а по-късно в Москва. На V конгрес на Коминтерна през 1924 г. е избран в ръководството му. На 9 март 1933 г. е арестуван в Берлин и обвинен в подпалването на Райхстага. По време на процеса, проведен в Лайпциг, той се защитава сам, като предизвиква симпатии и подкрепа по цял свят. Получава оправдателна присъда, но тъй като е лишен от българско поданство, приема съветско гражданство и живее дълги години в Москва. На VII конгрес на Коминтерна през 1935 г. чете основен доклад, в който развива новата тактика за единни и народни антифашистки фронтове. Избран е за генерален секретар на Коминтерна и остава такъв до саморазпускането на организацията през 1943 г. През Втората световна война направлява дейността на БКП от Москва, като съдейства за създаването на ОФ. В България се завръща през ноември 1945 г. и ръководи борбата на БКП за пълно овладяване на власт­та. От края на 1946 г. е министър-председател и генерален секретар на БКП до смъртта си през 1949 г. Тялото му е запазено в специално построен мавзолей в центъра на София до август 1990 г., когато е погребано. Мавзолеят е разрушен през август 1999 г.

ЗА ЕДИНЕН ПРОЛЕТАРСКИ ФРОНТ

Брой 8, Август 2011

 


Из Заключителната реч,
произнесена при закриването
на VII конгрес на Комунистическия интернационал
(20 август 1935 г.)

 

Нашият конгрес е конгрес на борбата за запазване на мира, против опасността от империалистическата война.

Светът сега не е такъв, какъвто беше в 1914 г.

Върху една шеста част от земното кълбо сега се намира могъща пролетарска държава, която се опира на материалната сила на победилия социализъм. Благодарение на мъдрата мирна политика Съветският съюз не един път е провалял агресивните планове на подпалвачите на война. (Ръкопляскания.)

В борбата против войната световният пролетариат сега разполага не само с оръжието на своята масова акция, както през 1914 г. Днес масовата борба на международната работническа класа против войната се съчетава с държавното въздействие на Съветския съюз, на неговата мощна Червена армия като най-важен страж на мира. (Бурни ръкопляскания.)

Днес международната работническа класа не се намира, както през 1914 г., под изключителното влияние на намиращата се в блок с буржоазията социалдемокрация. Днес има световна комунистическа партия — Комунистическия интернационал. (Ръкопляскания.) Днес масите на социалдемократическите работници обръщат погледите...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови