ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
(18 юни 1882 — 2 юли 1949 г.)

е най-известният по света български комунистически деец. Член е на социалдемократическото движение, а като печатарски работник и на профсъюзното движение от 1902 г. Участва в ръководствата им от 1909 г. Избиран е за депутат в 16-19 ОНС (1913-1923). Противопоставя се на участието на България в Първата световна война, заради което през 1918 г. лежи в затвора. Той е един от ръководителите на голямата Транспортна стачка от 1919-1920 г., потушена със сила от правителството на Александър Стамболийски. Делегат е на III и IV конгрес на Комунистическия интернационал през 1921 и 1922 г. Организира Септемврийското въстание от 1923 г., заради което през 1926 г. задочно е осъден на смърт. След въстанието емиг­рира и организира задгранично ръководство на БКП в Австрия, а по-късно в Москва. На V конгрес на Коминтерна през 1924 г. е избран в ръководството му. На 9 март 1933 г. е арестуван в Берлин и обвинен в подпалването на Райхстага. По време на процеса, проведен в Лайпциг, той се защитава сам, като предизвиква симпатии и подкрепа по цял свят. Получава оправдателна присъда, но тъй като е лишен от българско поданство, приема съветско гражданство и живее дълги години в Москва. На VII конгрес на Коминтерна през 1935 г. чете основен доклад, в който развива новата тактика за единни и народни антифашистки фронтове. Избран е за генерален секретар на Коминтерна и остава такъв до саморазпускането на организацията през 1943 г. През Втората световна война направлява дейността на БКП от Москва, като съдейства за създаването на ОФ. В България се завръща през ноември 1945 г. и ръководи борбата на БКП за пълно овладяване на власт­та. От края на 1946 г. е министър-председател и генерален секретар на БКП до смъртта си през 1949 г. Тялото му е запазено в специално построен мавзолей в центъра на София до август 1990 г., когато е погребано. Мавзолеят е разрушен през август 1999 г.

НАШИТЕ ПЕРСПЕКТИВИ И ЗАДАЧИ В СТОПАНСКАТА И КУЛТУРНАТА ОБЛАСТ

Брой 8, Август 2011

 

 

Политически отчет на ЦК на БРП (к)
пред V конгрес на партията
(19 декември 1948 г.)

 

Както знаете, в стопанската област пред народната власт стое­ше непосредствената задача да поправи разрушенията и отстрани разстройствата, причинени на народното стопанство от войната и германското ограбване, и да подготви почвата за по-нататъшното бързо стопанско развитие на страната по пътя на социализма.

В индустрията задачата за възстановяване беше успешно разрешена още през двегодишния държавен народностопански план. През 1948 г. индустрията надхвърли със 75% довоенната продукция. Особено силен тласък за развитието на индустрията даде национализация­та, която създаде възможност да се пристъпи към социалистическа реконструкция на индустрията, към уедряване на индустриалните предприятия и централизиране на производството в смисъл на обединяването му по отделни клонове и съсредоточаването му в най-добрите производствени единици.

В селското стопанство възстановителният процес още не е напълно завършен главно поради трите последователни сушави години след войната. Изостават някои отрасли на животновъдството и растениевъдството. Но и тук едновременно с работата по достигане...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови