ПОТАЙНОСТИТЕ НА ЕДНА РОДОВА ПАМЕТ И ПОУКИТЕ ОТ НЕЯ

Брой 11, Ноември 2011

Васил Момов

„Родовата памет на Момови
от Велики Преслав (ХVII-ХХ век)“

В. Търново, Фабер,  2010.

 

Има нещо странно в преломни исторически времена като днешните! И то се крие или по-точно се показва в едно парадоксално разминаване — в разминаването между ускорението на времето и желанието по-бързо да се напуснат прегръдките и обвързаностите с наследствата на миналото, от една страна, и взривно нарастващия стремеж да се проникне по-надълбоко в тайните лабиринти на историческата памет за конкретни лица и събития, от друга страна. Колкото повече човек иска в подобни драматични — исторически или житейско-биографични — ситуации да изостави пътищата или да разкъса възлите си с общественото, с родовото или с персоналното си минало, толкова по-често той сякаш е навестяван от бремето на паметта или му припомнят за паметта на другите за неговата лична биография. В такива сложно заплетени ситуации човек се оказва заложник на паметта за неговото родословие; копнее според неговите преценки, илюзии и самозаблуди да изличи напълно паметта. Ала нейните призраци сякаш са неизтребими и неуморими. Те непрестанно го преследват. Предлагат му различни възмездия или награди за миналото. Съблазняват го с изкушения да види в преиначен вид същността...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор