ЕСЕ ЗА НОМЕРАТА

Брой 3, Март 2012

Социализмът поне успя да въведе ЕГН.

Единният граждански номер.

Номерът беше, че това е изгодно и на държавата, и на гражданина. Улесняваше преброяването на населението. За да знае държавата за колко поданици трябва да се грижи, а поданиците  да търсят защита у държавата.

Въпросът „Кой ти е номерът?“ има стара давност. История, в която още са пресни спомените за някои отговори.

Например тези на Хитлер. Да бъдат жигосвани и изписвани с татуирани цифри кожите на милиони концлагеристи.

Или отговорите на Сталин. Той ги е решавал по сталински. Просто не е слагал номера на арестуваните. Няма човек, няма проблем! Няма и номер.

Опасен е човек без номер, обаче. Движещо се същество натам-насам по земните паралели и меридиани.

Константин Симонов описва в една малка книжка срещите си със Сталин. Кое е поразило „вожда на народите“ след влизането на Червената армия в Германия.

Първо, немците са видели, че руските войници не са маймуни, както ги е представяла гьобелската пропаганда, и второ, което Сталин е съзрял, най-голямата опасност за него — руските войници са си задали простия въпрос: А защо те в Русия не живеят в къщи като германските?

Така че е най-добре да не се движиш. Да бъдеш закрепостен!

Затова ти слагат номер. Или не ти дават паспорт.

Демокрацията се очакваше да промени нещата.

След падането на...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор