Вили Тодоров е роден през 1954 г. в София. По образование е машинен инженер. Специализирал е инженерна психология и промишлен дизайн. Рисува. Негови творби са в частни колекции у нас и във Франция. Пише проза и поезия (разкази, хумор, стихове, миниатюри, хайку, рубаи.) Автор е на пиесата „Защо се раждаме на света“ (2007 г.). През 2005 г. излиза първата му книга „Целувката на айсберга“ — избрани рисунки, проза и поезия, а през 2011 г.  — „Поисках да пиша за теб“ — избрана поезия и проза.

СТИХОТВОРЕНИЯ

Брой 3, Март 2012

 

ОСТАВИХ ЛИ СЛЕДА

 

Повече не искам да умирам бавно

и ще търся да се случи изведнъж.

Но сърцето ми дано остане цяло

и го получи момиче или мъж.

 

Животът и без мен ще продължава,

а смъртта за никого не е беда.

И нека другите да преценяват

оставих ли след себе си следа.

 

 

ПОНЯКОГА

(Понякога търсиш защо...)

 

Понякога търсиш защо

бил си на тоз свят роден,

но веднъж старица напомни

какъв бил твоя път отреден.

 

На моряка, сред бури пътувал,

сред скелети и с дрипавите платна

прокълнат обич да търси,

а не покой от вечната тишина.

 

Понякога обичаш по малко,

а понякога — само до смърт,

понякога да умираш не искаш,

но по-често — да е само веднъж.

 

Понякога сънуваш, че с нея

се къпете под звездния дъжд,

понякога — че я целуваш засмяна,

някъде сред цъфнала ръж.

 

Понякога омръзва ти от лъжи,

понякога — нищо не казваш,

понякога смееш се през сълзи

и затова притчи разказваш.

 

Понякога с Дявола разговаряш,

понякога любиш Смъртта,

понякога отговор търсиш

какво оставил си на света.

 

Но...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор