Георги Константинов е роден през 1943 година в Плевен. Завършва гимназия в родния си град, а след това — българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като телевизионен журналист и завеждащ творчески отдели във вестниците „Пулс“ и „Народна младеж“. През 1973 г. става главен редактор на ученическото списание „Родна реч“. През 1983 г. оглавява списание „Пламък“, където работи и досега. Бил е народен представител във Великото Народно събрание (1990-1991) и зам.-министър на културата (1995-1997). Първите му стихотворни публикации се появяват в списание „Родна реч“ през 1959 г., където негов стихотворен цикъл получава първа награда. Печата свои творби във вестниците „Пулс“, „Студентска трибуна“, „Лит. фронт“, както и в списанията „Пламък“ и „Септември“. Първата му стихосбирка „Една усмивка ми е столица“ се излиза през 1967 г. Автор е на повече от 30 книги със стихове, между които „Обичай ме в неделя“, „Неграмотно сърце“, „Електронното куче“, „Общителен самотник“, „Обичам те дотук“, „Будна кома“, „Дърво и птица“, „Вечерна дъга“, „Лявата ръка на Бога“, „Аспиринов сняг“, „Човекът е въпрос“, „Нови стихотворения“, „Врана в снега“ и др. Автор е на книги с хумористична проза за деца — „Туфо рижия котарак“, „Приказки за слончето Румпи-румп“, „Магаре с крила“ и др. Публикувал е също множество есеистични и публицистични творби. По негови стихотворения са създадени много песни. Г. Константинов има книги, преведени на френски, немски, полски, руски, украински, сръбски, казахски и други езици. Негови стихотворни цикли са излизали на английски, японски, хинди, пенджабски, фарси, турски, румънски, словашки, фламандски и други езици. Издателство „Захарий Стоянов“ e издало три тома от 4-томното издание на негови избрани съчинения (лирика, сатира, книги за деца, предстои публицистика). Носител е на националните литературни награди „Иван Вазов“, „П. Р. Славейков“, „Константин Константинов“, „Гео Милев“ и др. Почетен гражданин на родния си град Плевен. Носител на „Медалика Понтифиция“ — Ватикана. Дългогодишен издател на списание „Пламък“. Председател на българския П.Е.Н.-център.

„ЩЕ НАПРАВЯ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ПЛАМЪКЪТ ДА НЕ ЗАГАСВА - ВЪПРЕКИ НАСРЕЩНИЯ ВЯТЪР!“ (интервю)

Брой 4, Април 2012

 

- Уважаеми Георги Константинов, да започнем с началото на вашия път в поезията. Дебютирахте с „Една усмивка ми е столица“ в едно особено време (1967). Как се прие първата ви книга тогава? После продължихте с „Обичай ме в неделя“ (1970). Още с първите си книги се изявихте еднакво силно и в т.нар. гражданска поезия, както я наричахме тогава, и в лиричната поезия. Останахте верен на тези две линии... С времето вашата поезия се промени, става по-дълбока, по-мъдра....

- Да, в първите ми книги имаше немалко творби, в които звучаха критично-публицистични и сатирични нотки — „Цар Ивайло“, „Един от нас е Бог...“, „Есен“, „Вик“ и други творби, насочени против догматиз­ма и остарелите представи за света, в който живеехме. Ето защо в печата се появиха и немалко критични отзиви по мой адрес, особено за първата ми книга. Но това засили, мисля, читателското внимание към това, което казва един съвсем млад поет. В основата на такива творби е истината, голата истина за нещата от живота. Тази особена посока в моите стихове се разшири и задълбочи по-нататък, тя скъси разстоянието между мен и читателите, а също беше причина и за някои мои горчиви преживявания — няколко години преди падането на Берлинската стена. Ще спомена обществения шум около такива мои творби като „Динозавърът“,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор