Евгений Кандиларов е доктор по история. През 2005 г. специализира във Факултета по политически науки и икономика на университета „Мейджи“, Токио. През 2006 година защитава докторат по съвременна българска история. Работи като сътрудник в Центъра за исторически и политологически изследвания и като хоноруван преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА И КУЛТУРНАТА ДИПЛОМАЦИЯ КЪМ ЯПОНИЯ

Брой 11, Ноември 2012

 

Неслучайно времето на най-активни, плодотворни и благодатни отношения между България и Япония в повече от 90-годишната история на българо-японските отношения (и тук не говоря само за културни отношения) са именно годините, в които Людмила Живкова е начело на културната политика на българската държава. Най-важната характеристика на тази политика е залагането на много по-дългосрочна, по-дълбока и всеобхватна дипломатическа стратегия. Тя се основава на философията за ключовата роля на културното проникване и влияние, което се постига чрез т. нар. културна дипломация.

Българската културна дипломация през 70-те години се развива в две основни направления. От една страна, целта е да се популяризира България и да се изгради един позитивен и неидеологизиран образ. Постига се чрез най-разнообразни форми — организиране на изложби и концерти, превеждане и издаване на популярна, специа­лизирана и класическа българска или отнасяща се за България литература, разпространение на филми и телевизионни предавания и пр. Стремежът е да бъде ангажирана колкото се може по-широка публика.

Второто основно направление е политиката на българската държава за стимулиране, подпомагане и насърчаване развитието на българистиката във всички измерения на това понятие — от изучаването на езика до задълбочени научни...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови