Къдринка Къдринова е председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и зам. главен редактор на сп. „Тема“.  Завършила е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е във всекидневниците „Народна младеж“, „24 часа“, „Сега“, „Монитор“. Автор е на книгите „Под небето на Матагалпа“ (1987), „Романси в глобално кърваво“ (2005), „Виетнам — феникс и дракон“ (2009).

ЗАПИСКИ ЗА ПЕТИМАТА ОТ КУБА И ЗА ОЛГИН

Брой 12, Декември 2012

1 януари - национален празник на Куба,
54 години от победата на Кубинската революция

 

„А, вие сте от колоквиума!“ — констатира мургавият млад минувач, доловил чуждоезичната ни реч, докато се снимаме за спомен пред катедралата на централния градски площад в Олгин. Младежът грейва в белозъба усмивка и вдига свит юмрук.

Какъв колоквиум и как бяхме разпознати, ще обясня след малко. Първо трябва да кажа, че Олгин е спретнат 300-хиляден град в източната част на Куба с типична испанска колониална планировка — квартали, разсечени на правилни квадратчета от успоредни и перпендикулярни една на друга улици. Градът дължи името си на основалия го през 1545 г. испански капитан Франсиско Гарсия де Олгин. Днес е административен център на едноименната провинция, която е втората по популярност (след Варадеро) туристическа дестинация на Острова на свободата. Освен с приказните плажове по на около час път от града, като Есмералда или Гуардалавака, районът омагьосва и с вълшебни планински гледки, и с пещери, и с археологически резервати от индиански времена. Тук е и най-големият кубински водопад Гуаябо, и най-високият островен връх Туркино, и дори родното място на Фидел Кастро — Биран. Пак в Олгин на 27 октомври 1492 г. за първи път на кубинска...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор