МИСТЕРИИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЦИНИЗЪМ
| Брой 1, Януари 2013 |
(Продължение от миналия брой)
Политиката също, както вече казахме, е свещена обител на асиметричността. В нея, както и при нравствеността никой не може да бъде стопроцентово сигурен, че неговият опонент или противник ще се смята за длъжен да му отговори, и то точно по реципрочен начин, със съответно, дори с абсолютно същите мотиви, чувства, средства. В политиката благото, което се полага, не може или пък не трябва да бъде поделено по равно на всяка една от участващите страни в конкретно визираната социална ситуация.
Дълбоката и никога непреодолима граница между асиметричността на морала и тази на политиката се състои само в едно-единствено нещо — в отношението и ползването на Властта. Нравствеността никога не призовава, не налага да се установи реална власт над другия чрез нейните методи и средства. Ако тя истински копнее и се старае да стори нещо по посока на властта, то опира само до символната власт, която обикновено се въплъщава в личния пример, в изпълнението на моралния дълг дори и когато те не получават аналогичното като поведенчески отговор.
За разлика от морала, политиката и нейната неизкоренима асиметричност винаги залагат на определен начин на отношение и използване на властовите ресурси, който да носи облага на едната, но и да ощетява другата...
Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.
Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!
