Боряна Ангелова – Игова е доктор по философия на СУ „Св. Климент Охридски“, в момента заема академична длъжност асистент по философия в Националната спортна академия „Васил Левски“.

ФИЛОСОФИЯТА НА ОЛИМПИЗМА ПРЕЗ БОРБАТА

Брой 2, Февруари 2013

Едно време Олимпийското движение беше за аматьори спортисти. Сега мислят повече за пари и за телевизионно присъствие.
Рулон Гарднър

 

В „Светът на кеча“ (1) Ролан Барт обръща внимание как едно зрелище, паразитиращо върху спортове като борба, бокс и джудо, се превръща в опиум за народите и е перфектно средство за внушение и манипулация на масите. Това „разбираемо зрелище“, слагащо си маска на „жесток спорт“ в Америка, показва митичната борба между Доброто и Злото (от параполитичен характер, при който отрицателният образ на кечиста е винаги Червен)“ (2). Френският кеч представя друга героика, чието естество е етическо, а не политическо“. Френската публика търси образа на идеалния мръсник. Основен момент в кеча е пресиленият образ на Страданието“, преувеличеният, но ясен жест...

Тези обобщения на Барт са приложими и към съвременната обстановка. Традиционният спорт се измества от зрелищата, дали ще ги наречем кеч, смесени бойни изкуства, кикбокс и т.н. мешавици, стъпващи върху спортните игри, при тях основна цел е зрелищността, с която внушават на гледащите, че пушенето на определена марка цигари е мъжествено почти колкото консумирането на алкохолната...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор