Къдринка Къдринова е председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и зам. главен редактор на сп. „Тема“.  Завършила е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е във всекидневниците „Народна младеж“, „24 часа“, „Сега“, „Монитор“. Автор е на книгите „Под небето на Матагалпа“ (1987), „Романси в глобално кърваво“ (2005), „Виетнам – феникс и дракон“ (2009).

ЛЯВОТО И ДЯСНОТО ЕХО ОТ ЧИЛИ 40 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Брой 7-8, Юли-Август 2013

 

Не искам родината разделена

и от седем ножа обезкървена...

 

Така започва стихотворението Тук оставам“ от последната излязла приживе стихосбирка на големия чилийски поет Пабло Неруда, отпечатана през януари 1973 г. Скоро след това другият любим глас на Чили — певецът и композиторът Виктор Хара, прави от стихотворението песен. Тя става изключително популярна в онези предпревратни месеци, когато напрежението и конфронтацията в страната растат и сякаш самият въздух е натежал от предчувствие за беда. Остро атакуваното от политическата десница правителство на лявата коалиция Народно единство начело с президента социалист Салвадор Алиенде се опасява от гражданска война и зове за предотвратяване на братоубийствения сблъсък, насъскван отвън. В същия дух е и стихотворението на Неруда, изпято от Хара — то иска светлината на Чили“ да огрее новопостроената къща“, където всички можем да се поберем“. Но поляризацията е стигнала такива нива и духът на тогавашната Студена война в света е такъв, че Неруда и Хара не включват в това „всички“ опозицията — богаташите“, които ожесточено саботират управлението на Алиенде и които винаги са били чужденци“. А ги подканват...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор