Често четем, че днес изработването на продукцията във всички сфери на производството е извънредно сложен процес. Той включва многобройни операции, извършвани не само на много работни места, но и в различни страни и континенти. Не само че е невъзможно да се определи националността на по-големите предприятия, но самата идентичност и собствеността са потънали в сложна мрежа от партньорства, прехвърляния и прикрити офшорки. Следователно е невъзможно да се проследява придобиването на принадена стойност. Четем също, че работническа класа вече не съществува. Защото автоматизацията и дигитализацията на труда са свели до минимум необходимостта от човешко участие в производството и общественото работно време вече не е фактор за създаване на печалба и принадена стойност. Защото хората в развитите страни като цяло имат висок жизнен стандарт и не получават само необходимото, за да възстановят жизнените си сили за следващия работен ден и пр. И понеже всичко това е налице, класова борба или социален антагонизъм вече нямало.

Действително днешният капитализъм изглежда доста различно от ранноиндустриалния. Дали обаче в него не съществува експлоатиране на труда, е доста по-сложен въпрос.

Да се изследват поотделно новите фактори, които видоизменят икономическата ситуация, е невъзможно, защото те действат...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!