ПОЛИТИЧЕСКИЯТ УТОПИЗЪМ КАТО НАУЧЕН МЕТОД В МОДЕРНАТА ИСТОРИОГРАФИЯ НА БЪЛГАРСКОТО СТОПАНСКО МИНАЛО

Брой 10, Октомври 2013

 

В някои актуални трудове по стопанска история на България (1878 – 1912) доминира един твърде любопитен интерпретативен метод. Условно ще го назова политически утопизъм. Характеризира се с определяне на формите, задачите и съдържанието на дейността на държавата (политичност) (1), които да послужат за указание към едни измислени и преди всичко несъществуващи обществени порядки“ (утопичност) (2). Бързам да поясня, че въпросният термин не е задължително да бъде схващан негативно.

Структурата на политическия утопизъм и конкретните му историографски измерения ще бъдат обект на изследване в настоящия текст. Целта е да се изяснят функционалността и теоретичните постановки, които третира. Ще се спра върху творбите на Румен Аврамов (Комуналният капитализъм“) и на Цветана Тодорова (История на външния дълг на България (1878-1918“). Аргументирам избора си с големия авторитет на въпросните учени, както и с новаторския им принос за въвеждане на политическия утопизъм като научен метод в модерната историография на българското стопанско минало (1878-1912).

Според Джеймс Доуърти и Робърт Пфалцграф теориите в социал­ните науки могат да бъдат разделени на три основни категории. Историко-описателни, които обобщават фактите на миналото и настоящата реалност, научно-прогнозиращи, които използват...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови