Разказ

На М. К.

Говорел за необикновените неща с обикновени думи, гласът му бил възглух, ала нищо особено, пък и когато исках да го опишат, хората се замисляха, споглеждаха се смутено и вдигаха рамене: „Ами нищо особено... Не повишава глас, поприведен един такъв, обикновен... Нали ви казваме — нищо особено...“  Неуспешни останаха и всичките ми опити да разбера откъде е, как  се е появил така внезапно и защо също така внезапно си е отишъл.

Тази история, която би могла да се случи не само тук, но и на всяко друго място, не може да се възпроизведе дословно. Дори не съм напълно сигурен, че действително се е случила. Хората обаче разказаха за него убедително, с някакво светло удивление. И от развълнуваните им слова ставаше ясно, че човекът още с появяването си започнал да говори неща, които изобщо не били за вярване, ала най-странното било, че го слушали без възражения — слушали го унесено, дори с някаква радостна симпатия.

Защо го слушахте, щом не му вярвате, ги попитах по-късно. Казаха ми само: „Да, бе, мислиш, че си въобразяваме ли?“…  Вярвам, че странникът е бил при тях, че е изчезнал така, както се е явил и че никой не е разбрал как. Ето защо...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!