Мюмюн Тахир е магистър по литература и културология. Доктор по философия към научния институт „Вектор“. Носител на Годишната литературна награда на Съюза на българските писатели за 2002 г. Автор на книгите „Славеят на Родопите“, „Стряха с много гнезда“, „Животът заедно“, „Земя за обетоване“, „Идентичност и толерантност. Философски и практически въпроси на културната интеграция“, „Бране на диви пчели“ и др.

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА СЕПТЕМВРИ (разказ)

Брой 11, Ноември 2013

Разказ

 

На М. К.

 

Говорел за необикновените неща с обикновени думи, гласът му бил възглух, ала нищо особено, пък и когато исках да го опишат, хората се замисляха, споглеждаха се смутено и вдигаха рамене: Ами нищо особено... Не повишава глас, поприведен един такъв, обикновен... Нали ви казваме нищо особено...  Неуспешни останаха и всичките ми опити да разбера откъде е, как  се е появил така внезапно и защо също така внезапно си е отишъл.

Тази история, която би могла да се случи не само тук, но и на всяко друго място, не може да се възпроизведе дословно. Дори не съм напълно сигурен, че действително се е случила. Хората обаче разказаха за него убедително, с някакво светло удивление. И от развълнуваните им слова ставаше ясно, че човекът още с появяването си започнал да говори неща, които изобщо не били за вярване, ала най-странното било, че го слушали без възражения — слушали го унесено, дори с някаква радостна симпатия.

Защо го слушахте, щом не му вярвате, ги попитах по-късно. Казаха ми само: Да, бе, мислиш, че си въобразяваме ли?“…  Вярвам, че странникът е бил при тях, че е изчезнал така, както се е явил и че никой не е разбрал как. Ето защо...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови