Мюмюн Тахир е магистър по литература и културология. Доктор по философия към научния институт „Вектор“. Носител на Годишната литературна награда на Съюза на българските писатели за 2002 г. Автор на книгите „Славеят на Родопите“, „Стряха с много гнезда“, „Животът заедно“, „Земя за обетоване“, „Идентичност и толерантност. Философски и практически въпроси на културната интеграция“, „Бране на диви пчели“ и др.

ЕМИНКО ИНТЕГРИКО (Разказ)

Брой 12, Декември 2013

 

Седим с Титан в кафеното на площад „Гариблади“; пием вино, попиваме аромата на минаващите жени и изпиваме красотата им. Времето е заспало във въздуха, мълчанието е пролетно свежо. Стоим в центъра на София и запролетяваме жените, нарушава тишината Титан. Заглеждаме се в отсрещната сграда, на чиято стена кой знае как и кога е поникнало дръвче, което безмълвно наблюдава човешката гълчава и тракането на трамвайните колела. Пролет, жени и вино — това е истинска поезия! — казвам, усмихвам се загадъчно и отпивам от пенливото питие. Това му е хубавото на пътуването в поезията, че винаги можеш да очакваш изненади, добавя Титан. Седим, мълчим и пием…

Слънцето сякаш се разядоса на бездействието ни — притегли сивата завеса на облаците и се забули зад нея. Скриха се ярките му лъчи; дългите сребърни нишки на дъжда се разпънаха към земята; спокойно разхождащите се хора побягнаха, заместиха ги забързани разноцветни чадъри.

Давай в кафенето на писателите, предложи Титан. Отдалече видяхме как сервитьорката се разправя с висок, слаб и мургав мъж, който, ръкомахайки, ù обяснява нещо. Мъжът е в черно, позеленяло от слънцето сако, с черно избеляло бомбе. Не ми беше трудно да го разпозная. Това е Еминко от Акташ махала, който преди много години беше съобщил на мама, че видял нашата крава цяла надута. Била още...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови