„НЕ ВСЕКИ ДЕН СЕ ПИШАТ СТИХОВЕ, НО ВИНАГИ ПОЕТИТЕ СА НУЖНИ!“ (интервю)

Брой 4, Април 2014

 

Матей, в емблематичното стихотворение „Необходимост“ твърдиш, че „не всеки ден се пишат стихове,/но винаги поетите са нужни!“ Днес живеем в трудно време на политически ежби, бедност, униние. Къде в тази мрачна обстановка е мястото на поетите, въобще на литературните творци?

— За времето, в което живеем, могат да се кажат и по-тежки думи. Но с това съдбата на българските поети няма да стане по-лека. Всъщност, кога ли тази съдба е била добра, щедра и благосклонна към българските поети? Погледни живота на великите творци на поетичното слово — от гениалния поет-революционер Христо Ботев до поетите от най-новите времена на България. Мисля, че в тази „мрачна обстановка“ по твоите думи, мисията и мястото на пое­та са посочени още от Гео Милев: Поетът добива своето истинско призвание: да бъде преди всичко и само Човек. Човек посред Народа.“ И още: Ний ще останем там, дето е Народа: при Народа, сред Народа...“ Ще припомня и два стиха от друг велик български и световен поет — Никола Вапцаров: Зная свойто място във живота/и напразно няма да се дам.“ Бих могъл да цитирам още много стихове и мисли за времето и за мястото на поета от много творци на мерената реч. Още повече че всеки, който е „хванал перото“, се вълнува...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор