Парадоксално е, че още по времето на държавния социализъм Георги Димитров е подценяван у нас и в СССР като мислител и политически деятел. Това се случва (и до голяма степен продължава да се случва) по отношение на важни исторически моменти, в които позицията на Димитров се различава коренно от тази на други емблематични фигури на българското и международното социалистическо движение или съветски ръководители, а оригиналните идеи са приписани на друга, по-титулувана фигура или удобно са имперсонализирани.

Цимервалдската конференция (1) е упорито избягвана тема, защото би хвърлила непоправимо тъмна сянка върху Димитър Благоев и Васил Коларов, които подкрепят пацифисткия Манифест на центристкото болшинство и отхвърлят инициативата на Радек и Ленин за прерастване на „империалистическата война“ в „гражданска“. Това по никакъв начин не е съвместимо с образа на антивоенния агитатор от парламентарната трибуна и Солунския фронт, където Георги Димитров е много далеч от скромното миролюбие; при това, докато релацията Благоев-Димитров е „учител-ученик“, то Коларов е „най-близък другар“ и „съратник“. По отношение идеята за народна демокрация обаче пренебрегването на Димитров е още по-фрапиращо.

Дали героят от Лайпциг действително е пръв и единствен автор...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!