Валери Станков е роден на 5 март 1956 г. във Варна. Завършил е „Руска филология“. Работил е като учител, журналист, спасител по плажовете, зам. - председател на Районен съвет за култура - Варна. Бил е шофьор на такси, моряк на фериботен комплекс, нощен пазач в частна детективска агенция, редактор и главен редактор на литературния алманах „Простори“, директор на възстановения Театър на поезията - Варна. Автор е на книги с поезия, белетристика, публицистика. Носител на много национални и регионални литературни награди. Член на Съюза на българските писатели. Женен, има трима синове.

СТИХОВЕ

Брой 9, Септември 2014

ЕДИН ИДИОТ В СОФИЯ

 

На гара „Север“ нямаше цветя.

А на Централна гара ме обраха.

Един мангал сандже ми извъртя.

Една джебчийка бръкна ми в силяха.

 

Акт ми състави някакво ченге.

Сега с какво да си платя масрафа?

И — гол и бос — аз тръгнах по „Леге“.

А сетне свих в пресечките на „Графа“.

 

Кашони — три вързопа съчлених.

От стар „Москвич“ събрах кило пластмаса.

А после ти написах тоя стих

на стълбите пред банка ДС-каса.

 

Ако сега отнейде се явиш,

например — покрай щанда за закуски,

ме отведи — не ща далеч, в Париж —

а под ръка да мина с теб по „Руски“.

 

Ела при мен?... Над този адски свят

аз ще ти свия птиченце от вестник.

И нека в твоя чест да закънтят

камбаните на „Александър Невски“!

 

 

 

СОФИЙСКА ЕЛЕГИЯ

 

Ако се питаш как съм, съм добре.

За мен недей да мислиш твърде много —

ще си постеля...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови