„Мината Перник е черният бисер на хубавата българска земя. Тя е благодатен извор, от който свещеният труд на българския работник, подпомогнат от гения на родната техника, черпи ежечасно богатства, които влага в услуга на стопанския напредък и материалната култура на България. Бог на помощ!“

30.10.1924 г.

Негово Величество цар Борис III,  цар на българите

Златна книга на „Мини Перник“

С развитието на въгледобива и разширяването на мините в Мошино — пернишкия каменовъглен басейн, с царски Указ № 402 от 26 юни 1929 г. село Перник е обявено за град. След почти седемвековно забвение селището отново възкръсва като градско средище. История­та му започва от дълбока древност и представлява низ от възходи и падения, но през всички времена то намира своето особено място в обществения, духовния и икономическия живот на племената и народите, обитавали земите по Горна Струма. Това може да се свърже с много фактори. Географското му разположение е в котловина между три планини — Голо бърдо, Витоша и Люлин, в самото сърце на Балканския полуостров.

Развитието на минното дело в Перник започва през 1891 г., когато е открита за експлоатация мина в района. Един век мината дава основно препитание на местните жители, а и на работници, търсещи...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.

Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!