Максим Мизов е доцент, доктор на социологическите науки и доктор по философия. Завършил е философия с профил социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в областта на етиката, социологията, политологията и етнологията. Автор на 27 (5 в съавторство) монографии и книги, както и на повече от 240 научно-теоретически студии, брошури и статии. Завеждащ секция в Центъра за исторически и политологически изследвания към Националния политически институт „Димитър Благоев“.ПРЕХОДЪТ И ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ОСТРАКИЗЪМ
| Брой 1, Януари 2015 |
Четвъртвековната история на несполучливия български преход към демокрация публично лансира или коварно прикрива редица свои потайности, които отразяват по своему неговия характер и историческата му значимост. Една от тези потайности е свързана с политическия остракизъм. За това особено в политическия и гражданския живот на обществото обаче не се говори много – нито в официалните политически дискурси, нито в коментарите на близките до управниците експерти или анализатори. То сякаш че не съществува в най-новата ни (национална и политическа) история, макар че негови присъствия могат да бъдат забелязани в различни сфери и под всякакви форми.
А духът на повсеместна и систематична политизация, разгулът на политическата партизанщина, сривът на политическата култура и възходът на политиканските субкултури, одиозната комерсиализация и профанация на политическите изяви или деяния на гражданството са стигнали до такива мащаби или последици, при които атмосферата на обществото е пренаситена, дори отровена. Тази потресаваща картина на политическите реалности и нрави обаче не кореспондира пряко с дебати или с дискурси за остракизма.
Ако направим съдържателен анализ на политическото говорене в парламента, ще установим, че даже и там, където политическият остракизъм реално се кове...
Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.
Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!
