РАЗОЧАРОВАНИЯТ ИДЕАЛИСТ

Брой 3, Март 2015

 

 

Когато прочетох за първи пътГолата Русия или Признанията на един победен на Панаит Истрати и преживях трагедията на семейството на стария революционер болшевик Владимир Серж, потискано и предадено в ръцете на манипулираното правосъдие, в мен властно нахлуха образите от знаковия за моето поколение филм „Покаяние“. В тъмните очи на писателя и гнева му към онези в Кремъли новите велможи сякаш съзрях омерзението към тираните в сините очи на главния герой, който трябваше да плати най-високата цена на презрението си към Берия и нежеланието да предаде собствените си достойнство и чест.

По-късно, когато прочетох „Признанията на един победен“ в отличния превод на Огнян Стамболиев, както и „Трагедията на Панаит Истрати“ на Елени Самиос Казандзакис (отново в превод на О. Стамболиев), почувствах цялата болка и бунт на писателя, отрекъл се от идеалите си и дръзнал да се опълчи срещу вчерашните си кумири. Защото няма нищо по-драматично от разочарования идеалист, повярвал в мечтата за едно по-добро общество, където хората се прераждат, променяйки вековни догми и предразсъдъци в името на свободата и братството. Говорила съм със стари комунисти по убеждение (а не по сметка или с членска книжка) и съм се питала как те, умни и начетени люде, искрено...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови