Антоний Тодоров е професор по политология в Нов български университет. Доктор на политическите науки.

НАРОДОВЛАСТИЕТО НЕ Е САМО ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ

Брой 3-4, Септември-Октомври 2016
 
 
Плурализмът на демократичните инструменти може да позволи система, която в по-голяма степен гарантира свободата и ограничава затварянето на политическите решения в тесния кръг на един олихархичен елит, представящ се за професионален.

 
 
ЕДИН от най-устойчивите политически блянове на човечеството е искането за власт на народа. В негово име са извършвани революции и индивидуални подвизи, но също и огромни престъпления
 
Алексис дьо Токвил, френски мислител от ХІХ век, пише някъде в книгата си „Демокрацията в Америка“ през 1835 г.: „Считам за безчестна и отвратителна максимата, че, що се отнася до управлението, мнозинството на един народ има право да прави всичко, обаче слагам волята на мнозинството в основата на всяка власт. В противоречие ли съм със самия себе си? Съществува един общ закон, изработен или най-малкото приет не само от мнозинството на един или друг народ, а от мнозинството на всичките хора. Този закон е справедливостта. Следователно, справедливостта е границата на правото на всеки народ.“ (1) Казано с други думи, властта на мнозинството е в основата на всяка демокрация, но тази власт не трябва да е неограничена. Перифразирайки Токвил, бих казал: смятам, че всяка съвременна демокрация...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови