Къдринка Къдринова е председател на Сдружение­то на испаноговорещите журналисти в България и отговорен редактор на сайта на СБЖ. Завършила е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е във всекидневниците „Народна младеж“, „24 часа“, „Сега“, „Монитор“, сп. „Тема“.. Автор е на книгите „Под небето на Матагалпа“ (1987), „Романси в глобално кърваво“ (2005), „Виетнам – феникс и дракон“ (2009).
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Джоан Хара дава интервю на авторката в сградата на Фондация „Виктор Хара“ в Сантяго през 2005 г.
 
 
 

БЕЗКРАЙНАТА ПЕСЕН НА ВИКТОР ХАРА

Брой 3-4, Септември-Октомври 2016
 
Убиецът на легендарния чилийски певец бе осъден в САЩ. Възмездие чакат още много семейства с близки, погубени от Пиночет. А написаното от трубадура на Чили продължава да боде съвести и души и в днешния все по-брутален свят, и в днешна унизена България.

 
В ХЛАДНОТО  утро на далечния 11 септември 1973 г., когато светът още има ясни категории за добро и зло и не знае, че датата 11 септември ще се свърже след години и с още едно голямо престъпление, над чилийската столица Сантяго кръжат военни самолети и се канят да бомбардират президентския дворец „Ла Монеда“.
 
В двореца заедно с шепа съратници е президентът социалист Салвадор Алиенде – първият марксист в света, заел такъв пост чрез избори три години по-рано с подкрепата на шестпартийната лява коалиция „Народно единство“, чийто гръбнак е съюзът между социалисти и комунисти.
 
Първият декрет на правителството на Алиенде, който като детски лекар се е нагледал на нищета и недохранване в бедняшките квартали, е да отпусне на всяко чилийско дете по половин литър безплатно мляко дневно. Следват жилищна и аграрна реформа. Няколко месеца по-късно това правителство национализира и главното богатство на Чили...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор